Международен музикален фестивал ВАРНЕНСКО ЛЯТО

Първият български фестивал първоначално се провежда под името „Народни летни музикални тържества” по инициатива на Културно-просветно читалищно дружество – Варна. Програмата запознава местната общественост и гостите на града с високите образци на симфоничната, камерната, хоровата музика и операта. Макар и по-рядко, се представят театрални постановки. Тук се представят и нови произведения от композиторите Добри Христов, Панчо Владигеров, Емануил Манолов, Ангел Букорещлиев, Андрей Стоянов, Венедикт Бобчевски, Александър Кръстев.
Фестивалът е прекъсван два пъти в периодите 1932-1935 г. и 1940-1956 г. През 1957 г. се възстановява под формата на културен сезон „Варненско лято” и обхваща най-широк спектър от изкуства. През 1966 г., със специално решение на Секретариата на ЦК на БКП, се установява със сегашното си име. Жанровият обхват е ограничен в рамките на симфоничната, камерната и хоровата музика, операта и балета. От 1967 г. се провежда всяка година най-често през периода 15 юни -15 юли.
Първоначално основен организатор е Културно-просветното читалищно дружество – Варна. През 1930-1931 г. се осъществява с активното участие и на Община Варна, а през 1935 г. – от Варненската градска филхармония. През периода 1957-1966 г. с програмата на фестивала е ангажирана Главна дирекция “Музика”, а след 1967 г. Община Варна – Градският съвет за изкуство и култура.
През годините, наред с установените музикални форми, фестивалът включва разнообразните тематични прояви “Старинна музика” и “Млади таланти”, „Лятна музикална академия”, „Опера и балет в летния театър”, „Музикална лаборатория”, „На границата с класиката”, „Изкуството на барока”, конференции и симпозиуми. От 1987 г. фестивалът е член на Европейската асоциация на фестивалите.
Първите издания на фестивала се провеждат в несъществуващия днес Летен театър в Морската градина (на мястото на днешната Обсерватория „Н. Коперник”. След възстановяването си през 1957 г. голяма част от програмата е в новопостроения Летен театър, както и в залите на Драматичен театър, Кино „Корабостроител“, Дом на транспортните работници, Дворец на културата и спорта, Дом за художествена самодейност – Македонски дом (до 1990), Лятно кино „Златни пясъци”, Лятно кино „Св. Константин и Елена” (до 1989) Хотел „Интернационал” – „Златни пясъци” (до 1991) и Хотел „Черно море” (до 1991), църквата „Св. Атанасий” (до 1990), фоайето на Община Варна (1992-1999), Фестивален и конгресен център (след 1986), Градска Художествена галерия „Борис Георгиев” и Археологическия музей (след 1989 г.), аулата на Икономически университет – Варна (след 2012).