Варна

Дигитален Каталог на Фестивалите

26.06.2022

Акценти в 30-тия Международен театрален фестивал „Варненско лято”

„Ива е онлайн”, авторски спектакъл на Ива Тодорова http://viafest.org/

 

Между 31 май и 10 юни 2022 Варна имаше за 30-ти път Международен театрален фестивал. Помня с какъв ентусиазъм и откривателство беше създаден този фестивал в началото на 90-те. Тогава варненци неподправено се радваха на тези театрални събития. Сега пак има радост от театралните срещи, залите отново жужат и предвкусват насладата от добрия театър, въпреки умората на политическия ден и близката война и най-вече умората от двете години ковид и липсата на живи театрални срещи в залите. Това прекъсване на общуването, което за театъра е жизнено важно предвид спецификата на това изкуство, личеше постоянно. Театърът се отърсваше от изолацията, а качеството на показваните спектакли беше колебливо.

 

Откриването беше с пиесата „Бащата”/2014/ от Флориан Зелер, психологически трилър за света на Алцхаймер. Спектакълът е на режисьорката Диана Добрева, която този път не поставя мащабни театрални картини, а прави интимно и детайлно представление. Емоционален и разтърсващ беше Владимир Пенев в главната роля, който отпразнува 40 години на сцената, започнали тъкмо във Варненския театър. Категорично добро начало за форума със спектакъла на Народния театър „Иван Вазов”.

 

„Опашката” от Захари Карабашлиев по едноименната му и награждавана у нас книга в работа на Явор Гърдев и осъществена в плевенския Драматично-куклен театър. Силната страна на творбата беше показването на политическия шантаж в изпълненията на Владимир Карамазов, Михаил Билалов, винаги празничните появи на Светлана Янчева и част от младата трупа на театъра в Плевен. За някои осветляването на механизма на Държавна сигурност изглежда банална тема, за мен все още недостатъчно обговорена. Темата за властта, характерна за изборите на текст на Явор Гърдев от самото начало на режисьорската му кариера, отново дава поредна интерпретация. Малко дълго като времетраене представление, стоящо колебливо на сцената.

 

Още по-колебливо и дълго ми се стори „Пер Гюнт” на театър „София”, въпреки похвалната работа с класическия текст на Хенрик Ибсен под режисурата на Катя Петрова. Пер Гюнт, образът от норвежкия фолклор, цял живот търси начин да бъде победител и да управлява света. Една тъжна и визуално фантасмагорична картина на постигането на смисъл. Голяма актьорска трупа и сред тях доайенът Ириней Константинов.

 

Друг триумфиращ с митологичното си значение герой – Сирано дьо Бержерак в програмата на Театъра на българската армия и в изпълнението на Камен Донев. Без да се прави компромис с римувания стих на Едмон Ростан, режисьорът Стоян Радев изгражда света на романтическата пиеса. Колко красиво, но и навременно да се покаже герой, който не може да бъде купен и пренебрегва измислените и смешни авторитети на конюнктурата. Камен Донев е виртуозен Сирано, стоящ на крачка от залитането в кичозния скеч, но удържащ стила и идеала на творбата.

 

Друг акцент от програмата на 30-тото издание на фестивала беше новата интерпретация на пиесата на Константин Илиев „Нирвана” от 1982 година. Всеки, който гледа театър в България, е виждал поне една „Нирвана” през годините. Сега бяхме свидетели на постановка на Стилиян Петров в изпълнение на Деян Донков и Радина Кърджилова на „Театър 199”. Поетът Яворов и изящната Лора в нов сблъсък, част от винаги актуална война между мъжа и жената. Митологичната историческа двойка решава отново съдбата си през психологическата схватка на половете. Добра игра на Донков/Кърджилова, без претенцията за изключителност.

 

Още едно представление на „Театър 199” – „Ива е онлайн”, авторски спектакъл на Ива Тодорова, текст и актьорска игра. Режисьор е Стоян Радев. Това е втори спектакъл на Ива след големия успех на първия моноспектакъл „Приятно ми е, Ива”. На фестивала представлението се игра в Градската художествена галерия. То беше смесица от добри текст и игра плюс лични истории за детски травми, роднини алкохолици и брачни клоунади. Много откровенически и терапевтичен спектакъл. За мен беше откритие това смело представление.

 

Също в Галерията се игра спектакълът на известния режисьор Йерней Лоренци. Пиесата се базира на фолклорна песен и в изпълнението имаше акордеони и други инструменти, поезия и митология. Поставена нестандартно в Театър Кран и Театър Птуй – Словения повече като кръг от разказвачи с музикални реплики, тя разказва история за любов, смърт и общностни норми. Нещо различно като преживяване.

 

В зала „Европа” на Фестивалния комплекс варненецът Валери Йорданов изигра моноспектакъла по „Дервишово семе” на Хайтов – „Караконджул”. Родопските Ромео и Жулиета в разказ от първо лице. Отдадена игра без особени изненади в постановката.

 

Също в зала „Европа” гостите на фестивала можеха да гледат прожекциите на два спектакъла, единият на „Комеди Франсез”, а другият на “NT Live”- Обединеното кралство по пиесата на Том Стопард и режисьорската работа на известния Патрик Марбър. Акцентът ми е върху постановката на „Комеди Франсез” и великата пиеса на Жан Батист Молиер, от чието рождение тази година се честват 400 години. За поставянето на „Тартюф, лицемерът”е поканен световноизвестният режисьор Иво ван Хове. Любопитна беше неговата работа със съвременна интерпретация върху класическото произведение. Едни от най-добрите актьори на „Комеди Франсез” играха с отличаващата ги естественост и задълбоченост. Спектакълът изглеждаше повече като съвременна лаборатория, изследваща лицемерното благочестие и манипулации, отколкото като пищно театрално зрелище. Аскетичен и прецизен поглед върху темата за лицемерието на нравствените норми.

 

Организаторите тази година имаха още един свой приоритет в представянето на театър – уличните спектакли и съчетаването на музика, песни, танц, акробатика на площада. Така бяха показани продукцията на Фондация Арт Офис в партньорство с ОКИ „Дом на културата Красно село” и Младежки театър „Николай Бинев” с режисьор Анастасия Събева, „Цветето” на българската компания за уличен театър „Fireter”, в което имаше кокили, музика, огън, танц, метални и надуваеми конструкции. Една много изявена нидерландска компания за уличен театър „Close Act” пък завладя улицата с ярко осветени същества с големи крила. Костюмите на митичните герои бяха впечатляващи. Освен тях танцът, барабаните и циркът направиха тази среща запомняща се.

 

Две театрални изложби, конференция, посветена на паметта и няколко премиери на книги за театър окръглиха общата представа за тазгодишния юбилееен фестивал. Бих споменала тук само мемоарите на режисьора Станчо Станчев в „Монолог на режисьора”.

 

Десислава Неделчева

Публикацията е част от Проект "Фестивален дневник" с финансовото съдействие на Национален фонд "Култура".