Във Варна през 1926 г. се поставя началото на първия български фестивал – “Народни летни музикални тържества”. Сред учредителите е Панчо Владигеров. По същото време той работи в Германия и Австрия. Негови близки творчески съмишленици са Рихард Щраус, Хуго фон Хофманстал и Макс Райнхард. Те току що са основали съвременния Залцбурски фестивал “в сърцето на следвоенна Европа”.

Няколко години по-късно във Варна, по примера на Залцбург,  музиканти, художници, литератори, университетски преподаватели, политици създават “Народните летни музикални тържества”. Форумът има мисията да приобщи българското общество към образците и новите  явления в музикалната култура.

По време на Втората световна война тържествата са преустановени. Едва през 1957 г., с лятната културна програма “Варненско лято”, споменът за фестивала възкръсва. Десет години по-късно събитието придобива сегашния си вид, като Международен музикален фестивал “Варненско лято”.

Примерът на първооснователите в далечната 1926 година бързо оформя облика на Варна във фестивална столица на България. Поставено е началото на Фестивала на българското кино “Златна роза” /1961/, Международния балетен конкурс – Варна /1964/, Фестивала на червенокръстките и здравни филми /1965/, Майски хоров фестивал /1967/, Фестивала за куклена пиеса “Златният делфин” /1969/, Световен фестивал на анимационния филм /1979/, Международното биенале на графиката /1981/ – общо над 70 фестивални събития досега. Всички те, освен невероятната атмосфера, са уникален шанс за диалог между творците от различни страни и култури, отглеждат съпричастна и компетентна публика.

Проектът се основава на дългогодишни изследвания. Събрани са филми, телевизионни и радиопредавания предавания, интервюта, снимки, плакати, програми, документални записи. Тяхното публикуване допълва оскъдните представи много артистичните празници. Предлага  ориентири, задава възможни посоки. Попълва бели петна в по-близкото и по-далечно минало.

Проектът се реализира с любезната подкрепа на Национален фонд “Култура”.