Piazza IV Novembre по време на концерт в Umbria Jazz 2023. Източник: https://it.wikipedia.org/ 

Марко Солароли и Марко Санторо

През миналите три десетилетия Умбрия Джаз стана един от най-артистично легитимните музикални и публично успешни джаз фестивали в света. Десетдневното издание през 2009 г. потвърждава важната роля на фестивала, с около 400,000 посетители за почти 400 концерта и общи приходи от над един милион евро. По-точно, от една страна, той определено постига успех в новата формула, която приема през 2003 г. /на 30-та годишнина от създаването си/. Днес фестивалът е структуриран на базата на доходоносната взаимообвързаност на новата институционализация, три различни, но допълващи се институционални логики, или организационни модели на дейност, които действат, както материално, така и символично, за да направят изживяването на времето и пространството на Умбрия Джаз смислено по различен начин: обществената логика /свободни безплатни концерти на публични площади/, естетическа логика /концерти със „святи“ джаз артисти в исторически значими престижни сцени/ и икономическа логика /скъпи концерти с традиционен джаз и звезди на поп музика на стадиона/. От друга страна, последното издание също подчертава деликатната както жизненоважна преходна фаза през последните няколко години, и която на преден план е организационната структура, както и институционални гарантиращи за динамиката на финансирането. Най-показателно е, че изданието през 2009 г. представя началото на нова институционална управленска структура, която се оказва успешна, въпреки потенциално проблемни усложнения и неясноти. 

Като се базира особено много върху резултатите на изследването проведено на терен, следващите страници предлагат по-близък и осъвременен анализ на специфичните характеристики на фестивала. В тях се отразява не облика на Умбрия Джаз не само в неговите многобройни исторически пътеки, а и институционални логики в най-критичните аспекти. По този начин се представя по-широко ролята на фестивалите за изкуства в контекста на съвременното общество. 

От методическа гледна точка, тази глава се основава на множество източници: интервюта лице в лице /проведени между април 2009 и май 2010/ с артистичния директор, както и с мениджърите на фестивала; етнографски наблюдения на музикални изпълнения и свързани с тях социални събития през изданието през 2009 /10-19 юли/; качествени, както и количествени анализи на публиката /една фокусна група и едно количествено проучване/; текстуален анализ/; на фестивалната програма, официални изявления на пресата, други локални и национални онлайн и офлайн медийни съобщение; прегледи на скорошни и специфични научни изследвания.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

Други изследвания за фестивали в България и по света в АНТОЛОГИЯ ФЕСТИВАЛИ

Проектът се финансира със съдействието на Национален фонд КУЛТУРА.