Владимир Гаджев. Личен архив

НАЧАЛО  НА  ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ И ГЛАД ЗА ЗАБАВНА И ТАНЦОВА МУЗИКА. ВЕДОМСТВЕНИ  ШКОЛИ ЗА ПЕВЦИ

ЩЕ СГРЕШИМ ако разглеждаме историята на следвоенната ни популярна музика, наричана вече естрадна, извън контекста на общото развитие на страната. В този смисъл трябва да отбележим сравнително бързото намиране на свободна ниша за обновяваната икономика – международния туризъм. Първоначалното ударение на държавната политика се поставя върху летния крайморски отдих, който е по-достъпен за българските граждани и не изисква големи семейни разходи. Инициативата е, казват, на д-р Ячо Кабаивански, бащата на прочутата  оперна артистка, сопраното Райна Кабаиванска. Той излага своите аргументи пред Георги Димитров, който ги одобрява и при свое посещение в Москва се опитва да съгласува идеята със Сталин. “Бащата на народите” го отрязва с думите: “Където има туризъм, има и шпионаж”. И все пак инициативата си пробива път през 1947 г., когато при подписването на договор за приятелство и сътрудничество между България и Чехословакия Клемент Готвалд помолва Георги Димитров да приеме техни туристи с приблизително следните думи: “Моята интелигенция напира да ходи на море. Иска да почива на далматинския бряг, но като отиде там, няма да се върне. Моля те, приеми я на вашето море.”

През 1955 г. с доклад на Живко Живков, член на ЦК на БКП и министър на външната търговия, се поема курс за развитие на  туризъма, стимулиран от разведряване на световната обстановка, особено след съвещанието в Женева (18-23.07.1955) на четирите Велики сили. То се провежда с участие на ръководителите на довчерашните съюзници във ВСВ: Великобритания (премиера Антъни Идън), САЩ (президента Дуайт Айзенхауер), Франция (президента Рене Коти) и Съветския съюз (ген. секретар на КПСС и премиер Никита Хрушчов). Министър-председателят на Англия още на втория ден предлага създаването на неутрална зона между Изтока и Запада в Европа и подписване на споразумения за ненападение. От страна на САЩ и СССР престават да излизат инициативи за уреждане на статуквото в разделена Германия. Точно това смекчаване на международната обстановка дава повод на Живко Живков да изготви и предложи своя доклад. 

Не са пренебрегнати и възможностите на зимния планински ски- туризъм, но той се усвоява в доста по-бавно темпо. Развитието му предполага както големи инвестиции за изграждане на прилична съвременна инфраструктура, така и солидни лични средства за индивидуално оборудване с екипировка за практикуване на ски спорт. А такава, освен че липсва на нашия пазар, е и много скъпа.

Не ни е известно дали при изграждане на първите черноморски курорти “Златни пясъци” и “Дружба” (в него първия хотел “Роза” е открит през 1948 г.) тогавашните ръководители на държавата и  специалистите са ползвали опита на Варна. Морската столица на България още през 1926 г. започва да предоставя плажовете си за летен отдих, съчетавайки го с модния днес културен туризъм. Но е факт, че началото е поставено през 1955 г. на северното ни Черноморие. За околностите на града са изготвени  първите общи  градоустройствени планове на “Златни пясъци” (първия хотел “Родина” се открива на 30.06.1957 г.), “Дружба” и “Чайка”, днес обединени в курорта “Св. Константин и Елена”. Такова е името на съхранения и действащ православен манастир край Варна. По-късно градоустройствените планове на курортите няколко пъти се ревизират и допълват.

Успоредно с тези първи проекти се предвижда и усвояване на дивите и пустеещи пясъчни плажове по южното ни Черноморие. През 1957 г. се изработва градоустройственият план за съвсем новият курортен комплекс “Слънчев бряг” край Бургас. По-късно той също многократно е разширяван и допълван при уплътняване на отредените за строителната дейност терени. Тази наистина грандиозна за своето време строителна програма продължава, като в различна степен на проектантска готовност се подготвят планове за още пет по-малки ваканционни центъра на юг. Това са „Каваците”, „Алепу”, „Стомопулу”, „Аркутино” и „Устието на Ропотамо”, така и нереализирани в своята цялост. Докато през 1967 г. се завършва първия етап на генералния план за курортния комплекс “Албена” на северното крайбрежие.

При официалното посещение на премиера Тодор Живков в Париж през есента на 1966 г. се постига договорка с френското правителство за по-широко сътрудничество в икономиката. В една от клаузите на  договора, подписан от френска страна от Жорж Помпиду, се засяга туризма. Предвижда се изграждане на ваканционно селище от затворен тип “Русалка”. За целта е избран красивия „Таук лиман” (Птичия залив) край град Каварна, богат на артефакти, минерални извори, разнообразна флора и фауна. Перспективата е страната ни годишно да приема 100 хиляди туристи от Франция. “Русалка”* се създава по модела, наложен в почти цял свят от френския Club Mediterranee и е открита през лятото на 1968 година (През 1999 г. е продадена на търг на приватизационен фонд, контролиран от фамилията Баневи.- б.ред.)              

По същото време активно се обсъжда и проблема за свободното време на гражданите. Появилите се теоретични разработки разглеждат нарастването му през центростремителните кръгове на седмичния, сезонния и годишния отдих, всеки от които има своята специфика. Пропаганда превръща темата в развято знаме, но старателно прикрива истинската цел на заниманието – контрол върху личното време на гражданите. (Помните ли заклинанието на Сталин: „Жить стало легче, жить стало веселее” Точният и пълен превод на цитата на думите му гласи: Да се живее стана по-леко, другари, да се живее стана по-весело. А когато се живее весело, работата спори…“. Произнесени са на Първото всесъюзно съвещание на работниците и работничките – стахановци на 17.11.1935 г. По зла ирония произнесено в разгара на неговите най-жестоки репресии. Двайсет години по-късно в България темата за свободното време  се   подчинява на същата формула, която следва да приемем като своеобразен социален отдушник. Йосиф Сталин вече е положен в мавзолея, но маниера му да привлича вниманието върху фактите – дори манипулирани – още е жив. А те говорят: през 1956 г. у нас съботният работен ден се съкращава с два часа; през 1967 г. се въвежда 5-дневна работна седмица с прагматичен на пръв поглед мотив – пестене на електроенергия за осветление и отопление в събота; през 1974 г. работната седмица от 48 намалява на 42,5 часа. Обособява територията за сравнително свободен индивидуален избор, от какъвто гражданството ни е лишено в обществения, икономически и политически живот. Но при целият пазарен дефицит този избор е консумативен, пасивно потребителски. По тази причина за десетилетия напред се установява и размножава „културата на кухненското общуване, на ракийката и салатката”, която спъва какъвто и да е опит за култивиране на гражданско мислене.  

ТОВА СОЛИДНО НАЧАЛО на туристическата индустрия в страната поставя за разрешаване редица проблеми, важна част от които е обслужването на курортистите. Не малък дял в него се пада и на музиката в ресторантите, снек баровете, хотелските барчета и нощните атракционни заведения. В своето изследване „Естрадата като социокултурно явление” Розмари Стателова  посочва, че през 1959 г. в „Слънчев бряг” свири един-единствен оркестър. Осъзнат по Черноморието, този проблем се пренася и във вътрешността на страната. Откриват се множество заведения –  току що построени или възстановени предвоенни. Територията се  разширява и чрез класическите фестивални програми , което се приема като кощунство. Стателова се позовава на пример с възстановеният през 1957 г. фестивал „Варненско лято”.

Както е известно „Варненско лято” е фестивал на   „класическата” музика – симфонична, оперна, камерна, балет.    И въпреки това цели десет години – от 1957 до 1967 г.   – фестивалът ще се бори с един основен проблем –   прогонването на доминиращата в неговите програми    естрада.(...  Ще  започна с позоваване на статия на варненския   музиковед Милко Димитров от 1957 г., в която той  критикува   разностилието на току-що проведеното първо издание на   подновения отново фестивал, като посочва, че причина за се   натрапчивото присъствие на  естрадата в неговата програма   се дължи на – цитирам – „търгашеските сметки на   Дирекцията за музикално изкуство в София”.(...) Така ще се   види конкретно, че „стопанския прагматизъм”, за който пише   Иван Еленков, се опитва да надмогне идеологическите   директиви много по-рано от „епохата на разведряването”   (втората половина на 60-те години).

Стателова, Розмари. Естрада и социализъм: Проблясъци.  Изд. Рива.2019

Брошура „Варненско лято“ 1965. Източник Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна

Сигурно няма да е излишно точно тук да споменем, че властта не лишава гражданството от заварените предвоенни заведения. В своето множество те продължават да работят. Режима само ги преименува в съзвучие с пропагандните навици, преобзавежда ги с безлични стандартни мебели, но пък понижава качеството на асортимента и обслужването. В този смисъл не е изненада факта, че  първото централно предприятие, създало своя учебна единица за подготовка и категоризиране на певци и музиканти – Школата на Бюро “Естрада (1960) – е “Здрава храна”. Това ведомство  стопанисва най-ниското, широко разпростряно, масово достъпно  равнище на заведенията за обществено хранене. Още от самото начало Бюро “Естрада” се грижи за набиране, категоризиране и разпределяне на музиканти и оркестри в страната, за осигуряване и насочване на техния репертоар. Натоварено е с допълнителния ангажимент да упражнява методическия, художествен и дори идеологически контрол върху програмите. Не след дълго Бюрото открива и Певческата студия (02.10.1961), създадена с цел да подготвя солисти за оркестрите. Сред първите педагози е Ирина Чмихова, вече известна в страната естрадна певица. Заедно с нея в студията работи и Евгени Комаров-Дядя Женя, помогнал за личностното и творческо оформяне на не една и не две наши естрадни певици.  

Джаз концерт в Българската държавна консерватория през 1965 г. Личен архив на Милчо Левиев, предоставен на Владимир Гаджев

Тази доста закъсняла мярка се предприема заради вече осезаемия недостиг на музиканти, певци и оркестри както в новопоявилите се курорти, така и в ресторантите и нощните барове на големите градове. Първоначално за различен срок се договорират  артисти и ансамбли от социалистическите страни. Така при откриването на унгарския ресторант „Будапеща” в София (1956) за музиката се грижи състава на вече прочутия в Европа цигански цигулар Токи Хорват (Toki Horvath, 1920-1971). От Полша в столичния бар „Астория” (срещу Народното събрание) пее Мария Желецка. През лятото във вариетето на „Слънчев бряг” пее Александра Мразкова от Чехословакия. И ред други все в същия порядък. Паметно остава гостуването на популярната в цяла Европа полска джазова певица Ванда Варска (Wanda Warska, 1932-2019), която с оркестъра на съпруга си Анджей Курилевич (Andrzej Kurylewicz, 1932-2002) гастролира през 1961 г. в бар „Астория”. Договорът е за три месеца, но се разтрогва още след изтичането на първия. Комунистическата цензура не позволява на Ванда Варска да изпълнява американски джазов репертоар на оригиналния език, а тя отказва да се подчини на забраните. Далеч по-благосклонна е съдбата към другия полски състав – квартета на композитора и пианист Кшиштоф Комеда (Krzysztof Komeda, (1931-1969). Той е високо ценен новатор в джаза, охотно приет от Холивуд, където пише филмова музика до своята ранна смърт. Квартета не води със себе си певица или певец и това му позволява да изпълни своя официален договор. Първоначално свири в нощния бар на хотел „Тримонциум” в Пловдив. После заменя сънародниците си в столичният „Астория”, а последният месец  изпълнява своя анагажимент в бар „Астория” в комплекса „Златните пясъци”. Малко известно е, че точно в Пловдив всеки следобед Комеда скицира своите Ballet Etudes, изпълнени през 1962 г. с голям успех, а сетне наградени в Ню Йорк.      

По-нататъшното изграждане на структурата за развитие на естрадното изкуство прибавя откриването на учебно звено към Българското радио (1963). Както и следва да се очаква, тук вече се поставят много по-високи цели – подготовка на певци солисти за концертния подиум и за продължителни гастролни пътувания зад граница, преимуществено в социалистическите страни. Сред първите педагози в тази школа са диригентът на биг бенда Милчо Левиев, композиторите-песенници Ангел Заберски, Иван Стайков и Вили Казасян,  пианистът Георги Муцевски и други утвърдени, т.е. действащи музиканти. Годишната продукция-концерт на Студията се провежда на 15 и 16 юни 1964 г. при  голям публичен успех, което стимулира събирането на втори випуск. В първия випуск възпитаници на школата са певиците Йорданка Христова, Емилия  Маркова, Стефка Берова, Сиси Станева, Бистра Илкова, дамския вокален квартет „До-ре-ми-фа”, Ангел Тодоров, Сашо Димитров и Иван Чобанов. Във втория випуск са Паша Христова, Маргарита Радинска, Снежка Калмарова, Борислав Грънчаров, Маргарита Димитрова и други познати повече или по-малко имена. Студията просъществува три години и създава само два випуска певци, част от които за дълго оформят гръбнака на българската естрадна музика.

През 1964 г. подобно звено се открива и към „Балкантурист” (хотелиерство и по-висок стандарт на неговите заведения), основната задача на което е подготовката и договорирането на необходимия брой оркестри и солисти както за черноморските курорти, така и за планинските в  Боровец и Пампорово. Тази инициатива, в различна степен стопанска и културна, разкрива  голяма територия за прилагане на музикантски труд и позволява да се увеличат разменените гостувания с ансамбли от Източна Европа.

Изданието е в печат от Издателство „Изток-Запад“

Със съдействието на Програма КРИТИКА на Национален фонд КУЛТУРА.