Димитър Бодуров, Нейко Бодуров, Иван Шопов със специален гост Теодосий Спасов /https://www.facebook.com/radarfestivalbeyondmusic

Милена Божикова

Варна, 5-7 август 2022

„RADAR” Festival Beyond Music“ е наложил се вече фестивален формат у нас, който обединява предимно клубните жанрове. Впечатляващи са постоянството, концептуалната категоричност и публиката на фестивала, запазили се през годините в 9-те му издания от 2014 г. досега. Акронимът РАДАР е блестяща идея за име на фестивал и на именно такъв, който претендира, че улавя индивидуалния проект. Думата е палиндром, идентичен на кирилица и на латиница и, от една страна, внушава симетричност, затвореност, безкрайност и безусловна идентичност на прочита на всички езици – четящи в различна посока. От друга – е значението му на локатор, на инструмент за ориентация. От трета, палиндромът сам по себе си отразява ДНК-секвенциите, в чиито подтекст може да се разчете приемствеността и дълбоко „органичното“ естество на творческия продукт.

Според названието, фестивалът открива себе си в категорията на „отвъд музикалното“. Последното обаче би трябвало да се възприема условно, а не буквално, тъй като музиката във всички времена е била понятие с твърде широк диапазон на звукопроцесуални състояния. „Музикалното“ и в най-древните си разбирания според питагорейските и платонови определения означава въплъщение на закономерности (математически, философски, природни и пр.), а не конкретно звучащата форма.

Понятия като „традиционно“, „метатрадиционно“ или „екстремистко“ новаторство са известни и в обръщение и, нещо повече – новаторството е безкраен процес, в който се осъществява „вечното завръщане“ на идеите в нов контекст, а субективната сфера на изкуството е основна предпоставка за това. Една фуга на Бах е „отвъд музикалното“ в сравнение с естетиката на органума от Х век, ранната професионална музика с новата си модалност е „отвъд“ фолк-музиката; самата world music е „отвъд музикалното“ с богата си употреба на ударни инструменти и микрохроматика. Речитативите на Монтеверди са „отвъд музикалното“ спрямо ариите, вагнеровата хармония е „отвъд музикалното“ спрямо ранния класицизъм, алеаториката е „отвъд музикалното“ спрямо изчислената и изписана додекафония, а далеч преди това дори Моцарт е писал „хазартна музика“, въз основа на игра със случайни комбинации, Sprechstimme на Шьонберг в „Лунния Пиеро“ от 1912 или дори по-рано – при Енгелберт Хумпердинг от 1897 („Königskinder“) е „отвъд музикалното“, аудиовидуалните проекти са редовна практика, през 60-те години Дитер Шнебел пише композиции за говор и телесни движения, които са „отвъд музикалното“. Да си припомним, че последните два етапа от драматургичните творби на Самюъл Бекет са „отвъд театралното“, а последният му етап – е дори „отвъд словесното“, заменено от звукопространственото осмисляне. 

Освен това, оказва се, че акронимът „Радар“ се среща нерядко като название на подобни фестивали в хепънингови форми, в същата или сходна жанрова област. Например през 2007 е първото издание на фестивал „Радар“ в Хърватска (Загреб и Вараждин) с участие на световни звезди. От 2018 се провежда „Радар“-фестивал в Цюрих, Швейцария. Фестивал със същото название има от десетилетия в различни градове на Великобритания (Манчестър, Гилфорд) с представяне на електронна музика, прогресивен рок, метъл и пр. В Холандия подобен фестивал с преобладаващо електронна музика е с названието „Под радара“. „RADAR“ има и в Румъния – фестивал за ново медийно изкуство и „завладяващи“ пространства, с цел да изведе нови творци, автори на иновации в областта на изкуството, културата, науката и образованието, „освежаващи концепцията за изкуството и неговите проявления“, експериментиращи до точката на нарушаване на границите.

Възприемам идентифицирането на фестивала с „отвъд границите на музикалното“ в смисъла на формат със собствена визия, с предимно клубна ориентация, в гранични и смесени жанрове, и осъзнаващо се „отвъд“ академичната музика. В програмата на фестивала присъстват джаз, етно-джаз-поп, електронни проекти, амбиент и пр. клубни стилове, които нито са отвъд музикалното, нито пък са новаторски. В глобалното музикално пространство има хибриди с преобладаващ етностил, естествено стоящи „отвъд (академично) музикалното“ и звучащи забележително авангардно.

През 2022 Деветото издание на фестивал „Радар“ се проведе, както винаги, в три поредни дни – този път между 5 и 7 август.

Първата вечер (5 август) сцената беше предоставена на Вадим Неселовский – пианист, джазмен от висока класа, когото знаем като преподавател по джаз-импровизация в Университета Бъркли и можем да проследим името му по афишите на някои световни зали. Последната му изява беше на камерната сцена на Дубайската опера. Представен е като „най-вдъхновения творец-музикант, джаз пианист с невероятен импровизаторски талант“, с „изключително свирене“ (според The Los Angeles Times). През 2010 Neue Musik Zeitung (NMZ) го определя като един от „най-добрите музиканти“ на годината. Неселовский действително е отличен професионалист, първоначално обучен в най-добрите традиции на съветската клавирна педагогика. Едва 15-годишен е приет в консерваторията, а веднага след разпадането на СССР се преселва в Дортмунд. Появява се на немската джаз-сцена – на фестивалите Dusseldorf Jazz Rally и Leipzig Jazz Days. Скоро след това заминава за Съединените щати и продължава образованието си в Музикалния колеж на Университета Бъркли. Учи също в Института на Телониъс Мънк с пълна стипендия за пианист. Концертира като джаз-пианист с Хърби Хенкок, Чака Хан и мн.др. известни музиканти. Носител е на редица награди за звукозаписни албуми. Гастролира на няколко континента и се изявява в престижния токийски Cotton Club и в Da Camera Music Society в Лос Анджелис. Удостоен е с наградата ECHO Classic Without Borders. Рядко удоволствие е да се чуе отличен пианизъм според класическите критерии, съчетан с чувство за вкус и стил, богатство на импровизацията, умение в процесуално единство и владеене на формата, каквито Неселовский демонстрира на този концерт.

Холандецът Албер ван Абе (7 август) беше едно от най-интересните присъствия на „Радар“. Не заради „интензивното експериментиране с нови технологии“, както анонсът на организаторите на фестивала съобщава, но заради пърформънса и естетиката на композиране и импровизиране, в които имаше минималистична основа, завладяващ резултат от постепенните флуктуации в пространството, плавен континуум, специфична звукова хармония. Индивидуалността си Абе постига именно с тези аспекти на звукова константност, вътрешни модулации на звука и паралелен визуален поток – в което особена авангардност не може да се отчете, тъй като това са структури и композиционни техники, отдавна вече известни. 

В уъркшопа-матине (6 август) Албер ван Абе беше полезен в споделянето на опита си от работата си в създаването на отделни „звукови събития“, казано с думите на Карлхайнц Щокхаузен, и в тяхното „обогатяване“.

Към проекта EGO-D в изпълнение на Йенс Дюпе (6 август) – барабани, пиано и електроника – също имаше основателен интерес. Дюпе не е ново име на българската сцена – той гостува и с други аудиовизуални проекти, последният от които е част от инициативите на Гьоте-институт. 

В оценката на Jazzzeitung Дюпе е определен като “един от най-иновативните представители на импровизираната музика в Германия”. Звуковата комбинация пиано и ударни, в която се изявява музикантът, е достатъчно хармонираща и с потенциал за интересен диалог между двата инструмента. Звукът по струните на пианото също се постига с ударна механика, така че щрихът е сходен и може да бъде координиран. Според информацията Дюпе е награден с WDR Jazz Prize (2019); през 2018 г. албумът му “Dancing Beauty” е номиниран от ECHO (като най-добър национален перкусионист). 

Две български изпълнителки с артистични имена Katya Muha – вокали и Raya Baya – тромпет и електроника, съставляват Desperate Daughters – сравнително нов дует, от 2019 г., работещ съвместно в София и Амстердам. За вокалистката Катя се съобщава, че има участия в различни жанрове и проекти – от класика до клубна музика. За тромпетистката Рая анонсът е, че практикува предимно в проекти на смесени стилове електронна музика. През 2021 г. формацията получават награда за дебют в конкурса Music Elevator. Изпълненията им представят смесица от стилизиран фолк, латино, джаз, популярна интонационност, епически рок, електроникуейв, медитативен или ритмичен електронен саунд. Музиката е без особени находки, но приятна за слушане в късните часове, при заглушено осветление и на чаша вино. 

Не е случайно направлението, в което работи французинът Алекс Ожие (чието име е неправилно транскрибирано в рекламните и информационни материали на фестивала като Ожиер). Париж е европейският център на стимулиране на аудиовизуалните проекти, не само заради изследователската работа на ИРКАМ. Този тип композиции са част от образователния процес и от концертната практика в залите на Cite de la musique и с участието на Парижката филхармония, на Ensemble Intercontemporain. Творчеството на Ожие е представяно на десетки международни фестивали: Ars Electronica (Линц), Mutek (Буенос Айрес, Токио), Elektra (Монреал), Sonar (Барселона), LEV (Хихон), Scopitone (Нант), Nemo (Париж), Media Ambition Tokyo (Токио), Sonica (Глазгоу), Festival de la Musica (Morelia), 360° (Москва), Festival de la Imagen (Manizales), Европейска платформа за аудиовизуални изкуства и иновативна музика.

При Ожие композиционният процес е насочен към създаване на интегрална творба във време-пространството-звук-цвят. Всички компоненти са обект на индивидуален проект и специална подготовка. Подходът също не е нов – той напомня интегралната сериална композиция, практикувана от академичния авангард, при която всеки параметър е организиран в собствена репетитивна формула или фаза – като в резултат се получава контрапункт в организацията на параметрите звуковисочина, ритъм, динамика, артикулация, агогика. Фазите им на встъпване се разминават, но присъстват независимо и паралелно в композицията. И това също не е завоевание на ХХ век – практикувано е още в изоритмичния мотет преди повече от десет века, както и във фолкмузиката на определени народи. 

Ожие е музикант с опит и естетика. Подходът си самоопределя като трансверсален между звук, визия, пространство. Освен това приема за особено важни пропорциите, съразмерността, идеята за идеалност и оптималност, облечена в електронен звук и лазерни изображения. За интегралните си комозиции е номиниран за наградата „Les Bains Numeriques“ през 2016 г.; представен е на изложението „Electro“ през 2019 г.

Въпреки че Иво Нийм (пиано и саксофон) и Джон Скот (перкусия) са музиканти с различни индивидуални и групови проекти, на РАДАР-фестивала се представиха съвместно във формàта MULTIVERSE. Стилът им се определя като груув. Иво Нийм, след специализирането си с джаз-саксофон в Кралската музикална академия в Лондон, участва в различни камерни формации от дует до октет, свири с известни музиканти, участва в десетки проекти и албуми. Преподава джаз-пиано в Гилдхол скул за музика и драма в Лондон и е асоцииран член на Кралската музикална академия. Сериозното му музикантско развитие го отвежда в сътрудничество с известни и класически музиканти и състави.

За него се пише като за „един от най-интересните джаз пианисти на своето поколение (…) с важна роля в челната линия на британския джаз”. Отличаван е многократно за „Албум на годината“ - 2010 от списание Jazzwise и списание  MOJO Magazine, като и за най-добър джаз-изпълнител за 2011 с Kairos Quartet; с наградата „Best Jazz Act“ 2012, номиниран е за отличие за британски джаз-инструменталист за 2012 г., за джаз-ансамбъл през 2017 г., за джаз композиция за малък ансамбъл през 2018 г.

Джон Скот се представи в дуета като много гъвкав, сетивен, реактивен, неординерен барабанист. Извън дуета с Иво Нийм, Скот свири в триото си Dice Factory, партнира на легендата на етио-джаза Mulatu Astatke, на знаменития певец Дуайт Трайбъл. Ангажира се с проекти в стил съвременен пост-рок и джаз, в които обикновено не се импровизира, а се изгражда продължителна композиция, на основата на повтарящи се поредици, внушаващи медитативни състояния. Като инструменталист е безупречно точен, изключително адаптивен и стабилно партниращ.

Друго българското участие на фестивала под названието проект „Трансформации“ се оказа много ценно и успешно - Нейко Бодуров – тромпет, Иван Шопов – електроника, Димитър Бодуров – пиано, Теодосий Спасов – кавал в качеството си на специален гост и  Ивелина Иванова – визуална среда. За всяка формация присъствието на Т.Спасов е уникално като саунд, с много детайли и цвят, със стил и импровизационен заряд. Концертът в рамките на фестивала е поредният им проект в рамките на шест години. След него Димитър Бодуров успя вече да промотира нов албум „Сенкя падна“, шести поред. В триото изпълнители участват още Михаил Иванов – контрабас, и Йенс Дюпе – на барабаните. 

Преди 9 години „Радар“ излезе на националната фестивална сцена със самочувствие, в интригуващ формат с натоварена концертна програма, с модерна и ентусиазирана публика, с претенции за свежо звучене, с медийна мобилизация да се открои събитието като алтернатива на консервативността на владеещия летните подиуми фестивал „Варненско лято“ и жанровите му разклонения. „Радар“ се появи в тридневен формат, какъвто съхранява и досега, събра сравнително широка млада аудитория, напълни залите на Варненския театър, Художествената галерия и приобщи музика от различни жанрове с предимно клубна реализация – от джаз-стилове, поп-рок разклоненията до различни хибридни стилистични варианти с електронен звук. През годините фестивалът успя да запази идеята си, структурата си, и, най-важно – интереса към музиката и участниците си не без съдействието на различни институции – Министерство на културата, Община Варна, Градска художествена галерия-Варна/Varna City Art Gallery, Регионален исторически музей - Варна, Hotel & Casino Cherno More, винен бар Wineground Bottles & Beans, Винарска изба Одесос, Tsarev Brod Winery, изба Pink Pelican, Nocturnal Chirping, Impressio, Лицата на града, Jazz FM 104 MHz , БНР - Радио Варна, „45 оборота в минута” с Dobo Marzov, GUIDE ME, Moreto.Net - Сайтът на Варна.

Деветото издание на фестивала продължи да бъде място за музикални и артистични контакти, перформативно пространство за многожанрово изкуство. Подобни форуми са много важна част от градската среда, от ъндърграунд културата, от колективното и артистично себеизразяване, затова следва да бъдат стимулирани и развивани.

Проф. д.и. Милена Божикова, Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките

Други текстове на Милена Божикова в сайта:

"Ромео и Жулиета" на Гуно във Варненската опера

Симпозиум „Френски модернизъм“ на „Варненско лято“’22

Към „Дама Пика“ на Чайковски

Публикацията е част от Проекта "Фестивален дневник" с финансовото съдействие на Национален фонд "Култура".