Радослав Спасов с награда за цялостно творчество. Източник: https://www.facebook.com/loveisfolly

Мария-Магдалена Арнаудова

Равносметка

На 26-ти август във Фестивален и конгресен център - Варна се откри 30-тото издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. В 16 часа се състоя първото от събитията в програмата – пресконференция с Тошко Гяуров, директор на фестивала и на ФКЦ - Варна, проф. Александър Грозев – художествен директор на фестивала, Ирмена Чичикова – председател на журито, както и гости от Италия – Антонио Фламини, художествен директор на Международен кинофестивал „Кастели Романи“ и Франческо Аполони, режисьор на филма „Моминско парти“, включен в програмата.

Проф. Александър Грозев представи накратко историята на фестивала, основан във време, когато в България не е имало кинофестивали, както и селекцията на текущото му издание. Първият филм, спечелил „Златна Афродита“ през 1993 г. е „Танцуващо сърце“ (1992) на австралийския режисьор Баз Лурман. Първият носител на наградата за цялостно творчество е драматургът и писателят Валери Петров, а тази година с нея е удостоен сценаристът и режисьорът Радослав Спасов. Пълният списък с отличени творци може да бъде намерен в каталога на фестивала. Селекционерът и художественият директор на фестивала, проф. Александър Грозев сподели, че се ръководи от краен субективизъм, но търси „усещане за човещина и достойнство“, тъй като често киното се превръща във „вакханалия на човешкото безумие и глупост“. Варненският „Любовта е лудост“ и фестивалът „Кастели Романи“ в Рим от 2020 година успешно си партнират във филмов обмен. В тази връзка проф. Грозев припомни, че първият киносалон в България е построен от италианския индустриалец от Торино, Карло Вакаро. 

По традиция откриването се предшества от дефиле на червената пътека, по която минават официалните гости на фестивала. На официалната церемония по откриването в Зала 1 беше отличен за цялостно творчество операторът и режисьорът Радослав Спасов, както и основатели на фестивала. Церемонията завърши с прожекция на филма „Млади завинаги“ с режисьор Валерия Бруни Тедески. 

Официалното закриване на фестивала беше на 2-ри септември с филма „Съпругата на Чайковски“, режисиран от Кирил Серебренников, но зрителите имаха възможност да се насладят на филми, част от несъстезателната програма и в следващите два дни. 

Наградите

Международното жури с председател Ирмена Чичикова (България) и членове Михаилс Стародубовс (Латвия), Петер Шайки (Унгария), Пааво Вестерберг (Финландия) и Артур Заборски (Полша), присъди пет награди в различни категории. С Голямата награда „Златната Афродита“ беше отличен филмът „Игра на съдбата и въображението“ (Япония) с режисьор Рюсуке Хамагучи. Филмът „Чисто бяло“ (Турция) спечели две награди - за най-добра мъжка роля на Мерт Фират и за най-добър режисьор на Неджип Чаахан Йоздемир. Наградата за най-добра женска роля отиде при Шарлот Генсбург за филма „Пътници на нощта“ (Франция), режисьор Михаел Ерс. Специалната награда на журито, както и наградата на Съюза на българските филмови дейци получи филмът „Доколкото ми е известно“ (Унгария) с режисьори Нандор Льоринс и Балинт Наги.

На церемонията по закриването бяха връчени и още няколко награди: на младежкото жури на кинофестивала за филма „Дъщерята“ (Испания), режисьор Мануел Мартин Куенкана; на гилдия „Кинокритика“ към Съюза на българските филмови дейци за филма „Завръщането на Казанова”, Италия, режисьор Габриеле Салваторес; на Община Варна за „Български кораб потъва в бурно море“ (България), режисьор Петринел Гочев.

Акценти от програмата

В тазгодишното издание на фестивала бяха представени общо 77 филма, разпределени в различни категории. Освен основната състезателна програма и младежкия конкурс, зрителите можеха да гледат филми от панорами „Злато от световните фестивали“, „Съвременно полско кино“, „По глобуса“, „Наградени филми на МФФ „Любовта е лудост“ през годините“, „Български филми“, „Съвременно кино от Иран“, както и „Документални филми“. В конкурсната програма бяха включени 12 филма. Въпреки че в програмата преобладаваше европейското кино, присъстваха също и руски, американски, латиноамерикански, австралийски и филми от Близкия изток.

Паралелно с филмовата програма, между 26 август и 2 септември се състояха пресконференции и представяния на филми от сценаристи, режисьори, актьори и други участници в съответните продукции. Включени бяха също и няколко изложби : "Васил Гендов. Живот между театъра и киното" по повод 130-годишнината от рождението на "кръстника" на кинофестивала (27 август), камерна ретроспективна изложба на Добромир Манев – MANU (28 август), постоянна изложба „30 години „Любовта е лудост“, обхващаща визиите на каталозите от всички издания на фестивала, както и филмите, отличени с награда „Златна Афродита“ от 1-вото до 29-тото издание на фестивала, представени на екран в централното фоайе на ФКЦ. 

Тъй като филмите от международната селекция са вероятно по-широко познати, а и много от тях са били селектирани и отличени от този и други фестивали, ще се фокусирам върху два български филма, които мисля, че си заслужава да бъдат гледани и популяризирани. 

Силно впечатление направи филмът „Български кораб потъва в бурно море“ със сценаристи Гергана Змийчарова и Петринел Гочев и под режисурата на Петринел Гочев. Вдъхновен от лична история и с главни действащи лица две деца, той преплита и сблъсква сериозността, с която възрастните приемат живота и неговите изпитания и тази на децата, която често бива омаловажавана. Основният тон е забавен, лек и приятен, с дъх на лятна ваканция и свобода на безбрежно море, което прави тежестта на проблема, задвижващ действието, още по-осезаема, но в същото време не оставя зрителя да потъне в нея. По подобен начин се намества и тишината във филма - нейните моменти са също толкова важни, колкото на диалога и музиката, а контрастът между тях я прави още по-силна. За театралните представления, режисирани от Петринел Гочев, който е и художник, казват, че са като нарисувани, заради вниманието към умелото сплитане на всички елементи, които ги изграждат. Не мога да не се съглася с това и по повод на дебютния му филм. Заедно с музиката на Димитър Величков-Шмид, операторското майсторство на Румен Василев и актьорската игра на целия състав, филмът сътворява красиви картини и води зрителя на едно приключение-изпитание за възрастни по детски. Без да е поучителен, Корабът ни подсеща да обърнем внимание на простичките неща, които често се оказват трудни - как да бъдем заедно с другите и как да приемаме и да се справяме с предизвикателства. 

Документалният филм „Четири годишни времена: портрети на български художници“ с режисьор Татяна Пандурска и сценарист Дечо Таралежков ни среща с четирима съвременни български художници - Десислава Денева – Деде, Динко Стоев, Свилен Стефанов и Яна Костадинова. Филмът допуска зрителите в едно много лично пространство, каквото е ателието, а чрез него и във вътрешния свят на творците и техния работен процес. Разказите от първо лице са искрени и земни, без следа от самохвалство или оплакване, а коренно различните личности и стилове, представени във филма, поставят на преден план разнообразието в съвременната българска живопис. 

И финално – няколко коментара за организацията от гледната точка на обикновен зрител

Първо, впечатление прави физическата програма, която, макар и в удобен и компактен формат от един лист, се оказва трудна за навигиране, тъй като филмите са разпределени по зали. Ако зрителят планира да проследи фестивала от край до край и да посещава повече от един филм на ден, трябва непрестанно да обръща програмата, за да свери часовете на отделните прожекции и дали избраните филми не съвпадат.

Липсваше и информация за представянията на филми и срещи с техните екипи, които биха представлявали интерес за някои зрители.

Друго нещо, което може да звучи прекалено тривиално, но определено влияе на цялостното преживяване, е проблемът с тоалетната. Преди време тоалетната в централното фоайе на ФКЦ беше със свободен достъп за всички, което естествено доведе до нейното вандализиране. Решението на ръководството е да въведе такса от 1 лев за ползването ѝ – разбираемо, но се оказва, че закупуването на билет за посещение на филм или друго събитие, не предоставя на зрителите свободен достъп до санитарните помещения. Така, за средностатистическия зрител, който би посетил тоалетната преди и след съответното събитие, цената на билета автоматично се увеличава с 2 лв. Въпреки допълнителната такса, помещенията не са ремонтирани и на зрителите не е осигурен минималния комфорт на затварящи се врати. Преди церемонията по официалното откриване на фестивала, служителката, събираща таксата, беше отстранена, заедно с цялото ѝ работно място (бюро и ограждения), а след края на прожекцията, за голяма изненада на зрителите, беше върната. 

Публиката на фестивала беше най-многобройна на откриването, като осезаема част от нея беше на възраст над 50 години. В останалите случаи посещаемостта на повечето от филмите беше много ниска и с явно отсъствие на млади хора.  

Публикацията е част от Проекта “Фестивален дневник” с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”

Мария-Магдалена Арнаудова е студентка в специалност "Драма" в Университета на кралица Маргарет, Единбург

Други публикации на Мария-Магдалена Арнаудова в сайта:

Хвърчила и планети