Официално откриване на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2022. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна. Диригент Микола Дядюра. Солист Марио Хосен. Фото: Росен Донев https://www.facebook.com/rossen.donev.9

Любомир Кутин
Ивайла Михнева 
студентка по културология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, стажант по Програма “Студентски практики”

Първа част

Втора част

Трета част

Четвърта част

Данните в изследването са събрани от  бюджета и Фонд “Култура” на Община Варна, публикуваните резултати от Национален фонд “Култура” /Програмите “Едногодишен грант”, “Културно наследство”, “Мобилност”, “Критика”, Социално ангажирани изкуства”, “Публики”, Програми за възстановяване и развитие/ и Министерство на културата /сесиите за финансиране на фестивали за музика, театър и танц, както и пряко финансираните фестивали по Бюджетна програма “Фестивали, конкурси, събития и чествания”/. Част от информацията беше любезно предоставена от зам. министър Весела Кондакова.

Обект на анализ са публично финансираните фестивални събития във Варна. През 2022 г. 54 фестивала във Варна са потърсили финансова подкрепа от Министерството на културата, Национален фонд "Култура" и Община Варна в размер на  2 802 934 лв. 43 от тях са подпомогнати с 1 883 245 лв. Има и фестивали, като “Фолклорен изгрев” например, които се провеждат без публични бюджетни средства, но това е по-скоро изключение. С цел по-доброто проследяване на резултатите от изследването, фестивалните събития са обособени в две основни групи:

• 35 актуални фестивала, картографирани в платформата https://varnafestivals.eu/festivals/ са представили искания за 2 451 496 лв. 31 от тях финансирани с 1 779 392  лв.   
• 19 други фестивала във Варна са кандидатствали за 351 438 лв., като 12 от тях финансирани с 103 853 лв.

Финансиране

Около половината от средствата /931 000 лв./ са целеви субсидии от бюджетна програма “Фестивали, конкурси и чествания” на Министерството на културата. Тук са включени Международният театрален фестивал „Варненско лято” - 150 000 лв., Международният куклено-театрален фестивал "Златният делфин" - 80 000 лв., Международният музикален фестивал „Варненско лято" - 45 000 лв., Международният майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров” - 17 000 лв. и Националният фестивал на етносите “България за всички” - 9 000 лв. Бюджетът на Община Варна финансира директно Международния музикален фестивал “Варненско лято” и Международната лятна академия - с 530 000 лв., Международния майски хоров конкурс “Проф. Георги Димитров”  с 50 000 лв. и Международния фолклорен фестивал  с 50 000 лв.

През тази година фестивалите във Варна са финансирани и с още 848 392 лв. след кандидатстване с проекти по различни програми на Министерството на културата, Национален фонд “Култура” и Фонд Култура на Община Варна. 

През 2022 г. фестивалите във Варна са привлекли от Министерството на културата и Национален фонд "Култура" средства в размер на 737 737 лв. Това са своеобразни инвестиции, голяма част от които остават в града - за работни заплати, хонорари, рекламно-информационни услуги, озвучаване, осветление, хотели, транспорт.

Най-високият дял на общината се откроява във финансирането на музикалните фестивали. При филмовите фестивали превъзхожда по дял Министерството на културата. Макар и с твърде скромна в номинално изражение сума местната власт подкрепя визуални фестивали и събития за книги.

Приоритетът на Министерството на културата  и Национален фонд Култура е театъра. Двата големи фестивала, “Варненско лято” и “Златният делфин”, се финансират преобладаващо от Министерството на културата. Танцът също намира подкрепата в тяхно лице. Повече от половината средства, които отделя Община Варна за фестивали, се разпределят директно от общинската администрация. В останалите видове организации - с нестопанска цел и търговските дружества, преобладава подкрепата на Министерството на културата и Национален фонд Култура. Това се дължи до голяма степен на многобройните  мерки, които предприе централната власт в полза на независимия сектор.

В обобщен вид публичното финансиране за фестивалите във Варна изглежда така.

Нефинансираните фестивали през 2022 г. са:
Международен музикален фестивал “Откритие”
Международен панаир на занаятите и изкуствата "Булгарика"
Младежки фестивал на изкуствата «Пътуване към миналото»
Международен музикален конкурс "Art Stars-Звезди на изкуството"
Арт фестивал "Нови Звезди"
Започни Млад Арт Варна
Международен фестивал за вокално и танцово изкуство "Бъди звезда"
Щък Тук-Там Underground
"Маскен валс"
Варненски литературен фестивал за деца и младежи
"Български Дух. Фестивал на лютата чушка"

Най-голям дял получават Международният музикален фестивал и Международният театрален фестивал “Варненско лято”. В първата петица са и два сравнително нови фестивала: RADAR /2014/ и “Движещо се тяло” /2016/. Организаторите им са представители на младата генерация с афинитет към съвременното изкуство в сферата на музиката и танца. 

Четири от 35-те кандидати - картографирани фестивали /”Откритие”, “Булгарика”, “Пътуване към миналото” и "Art Stars-Звезди на изкуството"/ не са финансирани от Общинския Фонд "Култура" през 2022. Причините за решението не са оповестени. 

Сред некартографираните фестивали най-голяма подкрепа от Общински фонд "Култура" са получили проектите “Опера в летния театър” /22 000 лв./, Международният балетен форум и Varna Rock Adventure /по 15 000 лв./. Първите два фестивала отразяват една нездравословна практика, свързана с кандидати - “пощенски кутии”. Те практически не участват в организацията им, а трансферират средствата в полза на държавен културен институт - Театрално-музикален продуцентски център. По този начин се заобикаля ограничението за кандидатстване в общинския фонд на бюджетни организации. Възможно решение за избягване на подобни недоразумения е изискването към кандидатите за финансиране да удостоверяват собствеността си върху регистрирана търговската марка върху името на фестивала. 

Преобладаващата част от фестивалите във Варна разчитат единствено на Общинския фонд "Култура". Едва около една трета от тях търсят възможности за диверсифициране на публичните си приходи. Тяхното идентифициране добавя важни ориентири за капацитет и дългосрочна визия сред организаторите. Най-голяма активност през 2022 г. са проявили Международният театрален фестивал “Варненско лято”, RADAR, “Движещо се тяло”, “Танцови маршрути” и “Духът на акварела”. 

По-детайлният поглед към утвърдените фестивали във Варна буди някои тревожни въпроси. Последното издание на най-престижното артистично събитие за Варна, Международен балетен конкурс, е реализирано през 2018 г. В началото на 2020 г. организаторите, в лицето на едноименната фондация, обявиха, че конкурсът няма да се проведе поради липса на достатъчно финансиране. 

Театър “Римски терми” също е с неясни перспективи. След възстановяването му през 2016 г. на дневен ред отново са проблемите, свързани с опазването на античния обект. Международният фестивал на дигиталните изкуства FUTURO пропуска изданието си през 2022 г. Неговите организатори не са оптимисти за бъдещето на форума. Закъснялото обявяване на сесията за подкрепа от Фонд "Култура" на Община Варна принуди инициаторите на “Варна Лит” да обявят нулева година. Международният фестивал за късометражни филми “В двореца” се премести от Варна в Перник.

Видове фестивали и организатори

Анализът на видовете финансирани фестивали хвърля допълнителна светлина върху артистичните активности в различните творчески гилдии. Те са структурирани в осем групи: 

• музикални /общо 15 фестивала, от които 12 кандидати през годината/; 
• филмови /общо 11 фестивала, от които 7 кандидати през годината/; 
• танцови /общо 6, от които 4 кандидати през годината/; 
• театрални /общо 3, от които 2 кандидати през годината/;
• визуални /общо 5, от които 2 кандидати през годината/; 
• книги /общо 3, от които 2 кандидати през годината/; 
• мултидисциплинарни /общо 6, от които 4 кандидати през годината/
• наследство /общо 4, от които 2 кандидати през годината/. 

Представената класификация кореспондира с националните и европейски статистически стандарти, както и с бюджетната структура и програми на общините и на Министерството на културата. Некартографираните фестивали не са включени в анализа на данните, тъй като видовото им разделение изисква допълнителни изследвания.  

Най-много средства са пожелани от музикалните фестивали. В най-голяма степен са удовлетворени исканията на театралните фестивали. Това е разбираемо, предвид обстоятелството, че във Варна през 2022 г. се провеждат два авторитетни форума в сферата на театъра - Международният театрален фестивал “Варненско лято” и Международният фестивал за куклено изкуство “Златният делфин”. Филмовите фестивали получават малко над половината от заявените си финансови потребности, За разлика от тях, визуалните изкуства получават около 75%, а при танцовите и литературните събития удовлетворените нужди са около две трети. С относително най-ниска степен на подкрепа се ползват мултидисциплинарните събития.

Две трети от публичните средства на финансираните 35 картографирани фестивала във Варна са предназначени за музика и театър. Най-малко финанси са насочени към мултидисциплинарните събития. Подобно  разпределение е логично, доколкото организацията за представяне пред публика на музикални и театрални изкуства изискват най-големи човешки, материални и финансови ресурси. Мултидисциплинарните събития в повечето случаи насърчават творчески активности сред гражданите, като ангажирането на професионални творци и изпълнители заема сравнително малка част от дейностите.  Средното публично финансиране за фестивали се колебае в широки граници: от 218 491 лв. в театралните събития, до 1938 лв. в мултидисциплинарните форуми. Администрирането на толкова разнообразни като мащаб фестивали се нуждае от прецизиране - като процедури, достъп до финансиране, система на оценка и анализ на въздействието.    

Публично финансираните фестивали във Варна през 2022 г. се реализират преобладаващо от организации с нестопанска цел, търговски дружества и читалища. Участието на независимия сектор е израз на свободна инициатива, но заедно с това е и заплаха за комерсиализация и поддържане на устойчивост. Подобна ситуация прави още по-необходими създаването на надеждни индикатори за наблюдение и оценка.

Предложенията на най-многобройната част сред фестивалните организатори, в лицето на нестопанските организации, срещат 65% одобрение. Малко по-нисък дял получават търговските дружества. Логично, най-голям процент получават публичните институции /респективно Община Варна/. На другия полюс са читалищата с 43% одобрение на финансовите си предложения.

Редуцирането на бюджетите с 40-50% принуждава организаторите да правят твърде големи компромиси в реализацията на проектите. От друга страна, се налага порочна практика сред самите кандидати да планират необосновано завишени разходи. Едно възможно и справедливо решение би било обвързването на процедурата с максимален праг на редуциране на бюджетите в рамките на 20%, като размерът на финансиране се обвърже и с получената оценка.

Публичност

Активностите на картографираните фестивали в дигиталната среда са анализирани тук. 

Уеб Сайтовете на новите фестивали се използват преобладаващо за публикуване на визуално съдържание, както и информация за организаторите на събитието. По-голямата част от кандидатите информират за фестивалите в институционалните си сайтове. Пет от фестивалните инициативи са създали специални сайтове - Започни Млад Арт Варна; “Международен фестивал на портретния филм”; Пленер-конкурс “Архитектурното наследство на Таляна”; “Varna Rock Adventure”; “Q-jazzfestivalvarna”. Има и такива, при които публикуваните организатори са различни от кандидатите пред общинския Фонд Култура - Щък Тук-Там Underground /кандидатът е Сдружение "Алтернативно пространство", но като организатор е посочен Сдружение ЗА ТЕБ/; Пленер-конкурс "Архитектурното наследство на Таляна" /кандидатът за финансиране е  Е-арх ООД, в сайта са изброени само индивидуалните участници в проекта/; Q-jazzfestivalvarna /засега само с една страница с надпис: “Очаквайте скоро!”/. “Български дух. Фестивал на лютата чушка” са събития, които нямат отделен сайт, но организациите, които са кандидатствала за тяхното финансиране имат такива. Въпреки че в тях може да се намери съдържание, отговарящо на темата на събитията, то не е директно обвързано с тях. Това най-вероятно се дължи на факта, че събитията не са получили финансирането, за което са кандидатствали. Друга част от събитията - Национален конкурс за разказ "Атанас Липчев" и "Заедно на Еньовден - традиции и обичаи" са отразени в сайтовете на организаторите си, но това е предимно като отделна публикация, посветена на събитието. Сред седем от кандидатите не са открити нито сайтове на фестивала, нито на организатора. Независимо от това, пет от тях са получили финансиране.

Приблизително 80% от фестивалите имат страници във фейсбук. Тук се публикува най-актуална информация за събитията. Фейсбук също така е предпочитана платформа и заради тестване на интереса с възможността за заявяване на присъствие. Дванадесет фестивала, обозначени в графиката, са регистрирали активност, като четири от тях са отразени в страниците на организаторите си /“Маскен валс”; Конкурс "Тракийо моя, сълза и песен. С песните на Георги Германов”; “Варненски литературен фестивал за деца и младежи”; “Български дух.  Фестивал на лютата чушка”/. Три от събитията, които отсъстват във фейсбук. Арт фестивал “Нови звезди”; Фестивал “Братимене”; “Международен балетен форум”, са получили финансиране.

Активностите в инстаграм са значително по-малко. Едва седем кандидати имат свои профили. Два от тях са създадени специално за целта  /“Международен фестивал на портретния филм”; “Varna Rock Adventure”/, а пет от фестивалите са отразени през инстаграм профилите на своите организатори /“Започни Млад Арт Варна”; “Щък Тук-там Underground”; “Опера в Летния театър”, “Варненски литературен фестивал за деца и младежи”; “Български дух. Фестивал на лютата чушка”/.

Най-активна е страницата на “Опера в Летния театър”, която се администрира от Държавна опера - Варна. Съдържанието е балансирано между снимки, видеа и т. нар. “сторита”, предлагайки разнообразни публикации, но въпреки големия брой последователи, харесванията на публикуваното съдържание не са в съответствие с тях - едва около десет до тридесет на отделна публикация. Това показва ниско ниво на ангажираност. Според алгоритъма на Инстаграм, харесванията на дадена публикация диктуват дали тя да бъде рекламирана и към други потребители.

В профила на “Международен фестивал на портретния филм”; няма толкова разнообразно съдържание и отново се наблюдава ниско ниво на ангажираност, а този на “Varna Rock Adventure” е активен само в периода на провеждане на фестивала, което също води до незадоволително привличане на зрителския интерес.

Едва два фестивала имат собствени видеоканали, като две от събитията са в Youtube /”Международен фестивал на портретния филм”; а “Заедно на Еньовден - традиции и обичаи” има качено видео съдържание в платформата Vimeo.

Представената ситуация показва, че трудно може да се намери връзка между качеството на публичност на кандидатите и одобрените за финансиране проекти. Това подлага на сериозни съмнения аргументите на ангажираните експерти и отговорните общински служители, оценяващи кандидатите. 

Финални изводи

Внушителната численост на публично финансираните фестивални събития във Варна отразява отсъствие на фокус. Тяхната подкрепа от Министерството на културата, Национален фонд “Култура” и Община Варна се основава на критерии и аргументи, които не винаги кореспондират с ясни процедури и публично споделена информация.

Планирането и подпомагането на фестивални събития се нуждае от предварителен анализ: състояние и потребности, потенциал за генериране на културни, социални и икономически ползи с локални, национални, европейски и световни измерения. Фестивалите трябва да са във връзка традициите, местните културни институти и творчески общности. От значение са и реалните възможности за ангажирането на фестивалните организатори с дългосрочни цели, обвързани с регионалното развитие и повишаването на качеството на живот.

Липсата на задоволително формулирана дефиниция на термина “фестивал” отваря широко врати за инициативи, които реално не са фестивали. “Братимене” е на практика турне на концертна програма, а “Опера в летния театър” и “Международен балетен форум” са изнесени продукции на Държавна опера - Варна на лятна сцена. Те не се вписват и в определението “фестивал”, формулирано и в Методиката за разпределение на средствата на Министерството на културата като “преглед на постиженията в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство, проведен в или извън страната”. Освен това посочените събития се застъпват с част от съдържанието си с Международния музикален фестивал “Варненско лято”.

Има някои неуточнени обстоятелства и около наименованията на фестивалите във Варна. Така например, Международният балетен фестивал, организиран като съпътстващо събитие на Национален конкурс “Празник на танца” през тази година, твърде много напомня знаковия Балетен конкурс - Варна и определено подвежда участници и публика.

Липсата на системно наблюдение и оценка на въздействието не позволява да се регистрират обществените, художествени и икономически ползи. А всеизвестно е, че освен развитие на творческите дейности, успешните фестивали насърчават многобройни бизнеси, които допринасят за регионалното развитие. Инвентаризацията на подобни възможности, които гарантирано са обвързани с интелигентен растеж и висока добавена стойност, е от ключово значение за доброто местно самоуправление.

Спорна в много отношения е и практиката на проектното финансиране. С нея не се гарантира устойчивост и дългосрочно планиране. Администрирането на подобна система е твърде скъпо като процедури и ангажиране на висококвалифицирани експерти. Сериозно предизвикателство е неутрализирането на непрозрачни влияния и конфликт на интереси. Процесът се съпровожда и с куп неефективни дейности. Така например, ежегодното препитване на утвърдените фестивали е изгубено време и за двете страни - на местната администрация и на организаторите.

Алтернативата, целево бюджетно финансиране, без измерими и конкретни индикатори за постигнати ефекти, води до инертност и компромиси в качеството.

Варна се нуждае от по-малко, но по-професионално организирани и по-добре финансирани фестивални събития. Тяхната адекватна регулация предполага директно бюджетно финансиране за утвърдените форуми, с принос за националната, европейска и световна художествена култура и поне тригодишен хоризонт на планиране. Проектният принцип е подходящ за нови, експериментални или колебливи в качествата си фестивали, с висока степен на риск за изпълнение на поставените цели. И в двата случая е необходимо те да получат ясно задание за очаквани резултати, като бъдещото им финансиране да е обвързано със степента на тяхното изпълнение.

Наложителна е и намесата на държавата, която да регламентира мястото на най-значимите фестивали като неприкосновена част от националното нематериално културно наследство. Една акредитация на тези фестивални събития би допринесла към по-ангажирани, професионално подплатени и устойчиви културни политики.

Цялото изследване четете ТУК

Публикацията е част от Проекта “Фестивален дневник” с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”