Варна

Дигитален Каталог на Фестивалите

22.12.2024

ФЕСТИВАЛНА ВАРНА 2024: Втора БУНА: Постфактум като постскриптум

Нора Голешевска

  „Политическите системи, разбирани в традиционния смисъл, вече демонстрират недостатъчен капацитет за посрещането и разрешаването на основните проблеми, присъщи на осъществяващата се културна трансформация, която въвлича световното общество и физическото състояние на планетата. Сега западният свят говори за изкуство и творчество като за възможен екстремен ресурс, който да бъде експлоатиран, за да се възстанови контролът върху нещата. Но творческият ангажимент сега изисква поемането на много по-важни отговорности, отколкото се предполага.“ (Микеланжело Пистолето)


От 22 май до 2 юни 2024 г. Арт форум БУНА, най-новият фестивал за съвременно изкуство, не само във Варна, но и в България, отбеляза второто си издание. To съумя да представи актуален стоп кадър на родната сцена в полето на визуалните изкуства. Консолидира по автентичен начин нейните специфики. Постигна дух на плурализъм, улови пулса и на установения художествен канон в полето на съвременното изкуство и на цяло едно ново поколение от артисти и институции, ясно откроили се на художествената сцена в последните години. Сред участниците се открояваха, като първата българска неправителствена организация за съвременното изкуство ИСИ-София, така и наскоро формирали се международни артистични колективи, като Feministas Futuristicas.

ВТОРА БУНА потвърди заявката да се развива като международен художествен форум с участието на артисти, галерии и художествени колективи от Австрия, Америка, България, Германия, Грузия, Косово, Нидерландия, Румъния, Сърбия, Швеция, Шотландия, Турция, Украйна и Франция. Общо 188 артисти показаха свои работи в 27 локации, които промениха временно някои места в градската среда, част от които – нестандартни. Свободният вход привлече допълнително любопитна аудитория. Нейната численост беше ясен указател, че съвременното изкуство е отгледало своя публика във Варна. Факт, който не е изненадващ, предвид на традицията установена през годините от Август в изкуството, Видеохолика, Contempo и фестивалът на Сдружение Кера. Радва и широкият възрастов спектър на посетителите.

В картата на фестивала бяха интегрирани, както представителни за облика на град Варна галерии, така и съвсем нови художествени пространства: Градската художествена галерия, филиала Георги Велчев, Галерия 33, галериите Папилон, Ларго, A&G Art meeting, в пространството ReBonkers, в склада за култура - Nicotea, в новото артистично пространство ЦЕХ-12, Попъп пространството на ул. София 22, в експерименталната галерия Бункер. Наред с това, изложби и пърформанси превзеха Регионалния исторически музей, Дома на архитекта, легендарната библиотека Галактика, Жълтата къща на ул. Дръзки, както и един от символите на града – Морската градина. В опит да балансират програмата между музейната среда, пазарните галерии и алтернативните художествени пространства фестивалните събития очертаха културния и търговски център на морската столица, а някои от участниците интервенираха в градската среда и изнесоха тематични лекции на открито.

 

Кадри от изложбата „Varna Contemporary“ в пространството на ул. София 22 (л), от пърформънс на художествения колектив Feministas Futuristicas в Библиотека Галактика (ц) и от изложбата Еквилибриум на шведско-българското дуо Себастиян Куик и Антоанета Куик, изложена в Галерия 33 (д)

От фестивала към творческата лаборатория

Второто издание на БУНА съумя да надгради старта, поставен през 2023 година, в няколко пункта. Отвъд чисто емпиричните показатели – брой артисти, събития и т.н., от гледна точка на мениджмънта на форума, може би най-ярката особеност на тазгодишното издание е грижата за инвестиции в ново творчество, създадено конкретно и специално за фестивала. В изпълнение на тази цел, в средата на февруари, бяха обявени две отворени покани към артисти.

Освен с отворената покана, участниците във фестивала трябваше да се съобразяват и с общата тематична рамка. Това, само по себе си, задава по-обозрими и ясни параметри на фестивалната селекция. Постига преобразяването на форума от художествена витрина в покана за отворен диалог по определена социално значима тема, която ангажира артисти с различен национален, социален профил, творчески нагласи и методи на работа. Зададената тема на тазгодишното издание беше „Природата на връзките“, а Ирина Баткова участваше като концептуален двигател и куратор. Темата е вдъхновена от идейните вълни на екофеминизма, а целта й – да провокира визуални рефлексии върху междуличностните, социалните и политически отношения в съвременната култура.

На свой ред, под същия надслов Природата на връзките самата Баткова реализира и водещата изложба на фестивала. Преобладаващо дамската селекция на кураторката обедини млади и утвърдени имена, работещи в широк географски мащаб – от Амстердам (Наталия Йорданова) до Хелзинки (Леда Ванева), от Берлин (Дагмар Шюрер, Мариана Василева) до Истанбул (Гьонюл Нюхоглу), от Варна (София Димова) до София (Надежда Олег Ляхова, Албена Баева), от Париж (Боряна Петкова) до Ню Йорк (Боряна Росса) за да трансформира суровата архитектура на бившия барутен погреб. В контекста на изложбата художествените инсталации на Дагмар Шюрер (Откъде започва останалата част от света), Гьонюл Нюхоглу (Отвъд), Мариана Василева (Think/g big), Наталия Йорданова (Добър слушател I и София Димова (Intervention) бяха създадени специално за второто издание на Арт форум БУНА.

Кадри от изложбата Природата на връзките: Гьонюл Нюхоглу и Наталия Йорданова (л), Боряна Петкова (ц), София Димова и Боряна Росса (д)

На свой ред, визуалният артист Александър Вълчев влезе в ролята на куратор на поредицата от намеси в градска среда, осъществени под надслов Присъствието на отсъстващите или да разбуним мисълта. Като резултат, в рамките на десет дни, на различни локации в града дори художествено незаинтересовани от съвременното изкуство минувачи имаха възможност да се изправят лице в лице с художествените намеси на български визуални артисти от няколко поколения. Сред участниците бяха Градски картички на Лъчезар Бояджиев, Ще разбереш, като му дойде времето на Никола Стоянов, Черно море в черно на Стоян Дечев, Стели на Симеон Симеонов, Досег на Богомил Иванов и Илияна Григорова, Балон на Димана Латева и Хюго на София Димова.

Разказът за арт форума няма как да пропусне и неговия подчертано бунтовен патос. В допълнение към мотото – Защото буна значи бунт, организаторите от фондация Буна и сдружение Таляна добавиха и своя семантична интерпретация към името на фестивала. В нея водеща роля играе алюзията между женския род на думата „бунт“ и разговорната дума, използвана за указване на хидравличните съоръжения за укрепяване на бреговата ивица по Варненския залив. Така заявеният бунтовен патос може да се проследи поне на още две нива: от една страна, що се отнася до намека Втора БУНА, загатнат в заглавието на тазгодишното издание на арт форума, а от друга – в червено-черния дизайн на онлайн версията на програмата. Като спорадичен гост на морската столица, който се стреми да е в крак с градския фолклор, лично аз очаквах по-задълбочена художествена контекстуализация на топонима за втора буна.

Журито и наградите БУНА

За да подчертае претенциите на формАта – арт форум, а не фестивал или арт панаир – програмата бе структурирана в няколко категории – изложби, пърформънси, художествени намеси в градска среда и публични лекции. Художествените достойнства на програмата бяха подложени на оценка от страна на жури, с доказана експертиза в сферата на кураторската работа и художествения пазар. То трябваше да покрие широк спектър от роли в полето на съвременното изкуство: на институционализираните куратори (Маргарита Доровска от Център Кристо и Жан Клод, Габрово и Рене Георгиева от Галерия Васка Емануилова, София); на независимите куратори (Виктория Драганова от Swimming pool, София) и на колекционерите на съвременно изкуство (Катрин Зингер от Фондация Зингер-Захариев, София).

Сред организационните нововъведения бе и обособяването на наградите на форума в четири отделни категории: артист, изложба, градска намеса и специална награда, присъдена от страна на журито. Като приз за укрепването на местния творчески дух, отличените получиха статуетки с тематичната форма на тетрапод, предоставени от Сдружение Трета Буна. Освен изброените категории, любопитна бе и картографията на наградите, при която впечатление направи видимо децентрализирания характер: четири статуетки на тетраподи се отправиха към София, по една отпътуваха към Велико Търново, Париж, и Пловдив, а на свой ред една остана във Варна.

БУНА Награди  Журито

 

В категорията визуален артист, бяха присъдени три награди: четиринадесет видеа на емблематичния за родната видеоарт сцена Цветан Кръстев, показани в рамките на изложбата Varna Contemporary (куратор Ралица Герасимова), заснети от художника през последното десетилетие на Първа Буна във Варна. В същата категория бе отличена и Мартина Вачева за нейната изложба Влачугане, курирана от Владия Михайлова, с която младата художничка от града под тепетата гостува в Археологическия музей във Варна. Награда за визуален артист получи и показаният за пръв път на живо пред българска публика пърформанс Пазител II, на Боряна Петкова, с който бе открита изложбата Природата на връзките, курирана от Ирина Баткова в културното пространство ReBonkers.

Мартина Вачева Влачугане

Цветан Кръстев Минало на живо

Три бяха и наградите в категория изложба: за Technology and ecology (галерия Аросита, София), с куратор Росица Гецова и художници Мария Налбантова, Михаела Лакова, Иглика Христова, Мира Янкова, Албена Баева, Александър Вълчев; за изложбата Невидимата игра на Арбнор Каралити и Юл Джафери, с куратор Войн де Войн, (галерия Доза, София), изследваща връзката между социалните конструкти и личната интроспекция. Третото отличие в тази категория отпътува за Велико Търново, където бе отличена изложбата на галерия Наратива, с участието на Алекси Иванов, Билос, Валентина Лапчева, Веселин Симеонов, Веселин Дамянов-Вес, Ганчо Ганчев-Гана, Димитър Стефанов, Диана Нанева, Илиян Ненов, Кром Багелски, Николай Петров-Глоу, Павел Калоянов-Епик, Тодор Овчаров, ХРОМЕ).

В категорията намеса в градска среда отличието бе отсъдено за асфалтираната карта на Черно море на скулптора Стоян Дечев, чиято категорична метафорика за няколко дни провокираше неудобни размисли за социалното и екологично бъдеще на черноморския регион у минувачите, разхождащи се в Морската градина на Варна. Специалната награда на журито пък отиде при скулптора Александър Вълчев за неговите кураторски усилия по отношение на поредицата от художествени намеси в градска среда.

Стоян Дечев Черно море в черно

Genius loci и варненската следа в съвременното изкуство

За да подчертае, че БУНА е фестивал за съвременно изкуство, роден във и свързан с Варна форумът постави специфичен акцент и върху варненските визуални артисти, с което изглежда, че направи своята заявка да утвърди по автентичен начин своята идентичност. Изложбата Варна Contemporary (Ваня Андреева, Галина Станева, Куентин Алкайна (Франция), Нено Белчев, Петър Чиновски, Катя Димова, Елена Димитрова, Вероника Десова, Силвана Илиева, Цветан Кръстев, Жанина Маринова, Славена Петкова, Оливия Михалтиану (Румъния), Искра Печанкса, Йона Пеловска, Евросиан Стойчева) представи визуални артисти, с присъствие в полето на визуалните изкуства. В тази насока може да се мислят и изложбата Анемонии на артистичното дуо Filthy Rags в ЦЕХ-12, както и пърформанса Стая на края на света на родената във Варна Вероника Десова, който тя представи в Nicotea – склад за култура.

Кадър от пърформанса на Вероника Десова (л) и от изложбата Анемонии на Filthy Rags (д)

В хрониките на това издание, отново варненска бе следата, оставена oт най-активната художничка в рамките на програмата. Със своята сайт специфик инсталация Intervention създадена за суровото пространство на ReBonkers, младата варненска художничка София Димова бе част от селекцията на Ирина Баткова за изложбата „Природата на връзките“. Непосредствено след официалното откриване на фестивала, на 24 май 2024 г., София Димова представи и свой пърформанс на ул. Дръзки, като наред с това участва и с художествената намеса Хуго, осъществена на ул. Преслав. На самия финал на фестивала, като част от закриването на БУНА 2, .художничката се изяви и като куратор на поп-ъп изложбата Game Lover 2 на Никола Цветанов в Бункер/Bunker,
В тази перспектива може да бъде разчетена е лекцията на Весела Ножарова Веселин Димов и археологията на близкото минало, проведена съвместно с визуалния артист от легендарния клуб Вар(т)на, в непосредствена близост до мястото, на което преди малко повече от четири десетилетия е изложена, видяна и разрушена неговата знакова изложба Терен и конструкции, станала своеобразен вододел в периодизацията на съвременното изкуство у нас. (Весела Ножарова.2018. "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015").

Лекцията Веселин Димов и археологията на близкото минало на Весела Ножарова с участието на автора

Постскриптум равносметката следва да отчете, че разрастването в мащаба крие и своите рискове, най-вече по отношение на чисто техническо и логистично подсигуряване на значителния брой изложби и събития. В бъдеще то би могло да бъде решено с въвличането и координацията на още доброволци (тази година доброволческият екип наброяваше завидните 70 души). Една целенасочена работа със студенти от варненските университети със сигурност би допринесла и за възпитаването на следващо поколение публики за съвременно изкуство. Това разбира се, биха доказали „първите седем“ години на фестивала.
За втори път през това лято варненския залив бе разбунен от размисли над темата Природата на връзките, над която в продължение на десет дни рефлектираха близо 200 артисти от 14 държави. Предложените авторски интерпретации надскочиха първоналната трактовка на идеята, вдъхновена от перспективата на екофеминизма. Тя беше преосмислена в екологичен, социален и политически аспект, но също и в контекста на човешките отношения с културната памет, технологиите, корпоративните хабитати, виртуалната реалности, най-интимните екзистенциални преживявания и т.н. Демонстрира позицията, че естеството на връзките, в които влизаме със заобикалящите ни светове, стои в самата основа на социалната тъкан и конструкцията на човешкото. С това Варна се заяви отново като дом на най-новият форум за съвременно изкуство у нас, а спокойните води на залива се превърнаха в обетована художествена земя на фона на геополитическата буря, бушуваща в региона.

Съгласно известен манифест на Микеланджело Пистолето нито традиционните политически системи, нито обичайните икономически спекулации в съвременните общества имат капацитет да се справят с различните конфликти, пораждани от глобалната трансформация – и на физическото състояние на планетата, и на самите общества. За това изход от тази задънена улица трябва да се търси в смисловия хоризонт, задаван от алтернативните светове на изкуството. В манифеста си Пистолето сякаш задава приложния аспект на теоретичното разграничение между продуктивна (имаща способността да генерира нови светогледни модели) и репродуктивна култура (чиято същност е в мултиплицирането на вече създадени светогледни модели), в контекста на мисленето на една некласическа рационалност, въведено от философа Мераб Мамардашвили, през втората половина на миналия век. Ключова за демаркацията между двете явления е разбирането за екстатични машини – науката или произведенията на изкуството, които именно имат способността да генерират алтернативни светове. Подобно разбиране коресподнира на идеята за културен обрат, с която в хуманитарните и социалните науки от втората половина на миналия век се обозначава схващането, че културата и изкуствата не са просто надстройката на предполагаеми базови социо-икономически процеси, а самата тяхна предпоставка. Така мисленето за изкуствата като за фундамент, а не като продукт на социално-икономическите отношения, започва да изглежда все по-понятно в ситуацията на глобална криза на основни политически категории. Все по-неотложна е необходимостта от алтернативно мислене, което да търси дългосрочни и продуктивни решения за излизане от кризата на смисъл, белязала съвременния свят. В този контекст, художествените срещи между хората на духа не генерират само икономически дивиденти – приходи от продадени билетчета, наета леглова база, обороти от консумация и т.н., те служат за идеен компас и генерират това, от което съвременния свят отчаяно се нуждае – символен капитал и смислов хоризонт.

Можем да адаптираме идеята на Пистолето, оригинално разгърната по отношение на Средиземноморския регион, през призмата на „нашата“ Черноморската зона. В съвременното глобално общество различията между националните култури, етническите групи и религии прерастват във все по-драматични конфликти. След края на Втора БУНА остава отворен въпросът дали поривът на артистичните вълнения от изминалото лято ще съумее да активира устойчива мрежа за интеркултурно сътрудничество в страните от региона. В по-далечна перспектива, във всяка активна мрежа за диалог между артисти, институции и изследователи от различни локации, е кодирано да изгражда нови социални перспективи. Втората БУНА, наред с десетата Карантина и десетото издание на Август в изкуството, укрепва увереността, че уникалните природни дадености на Варненския залив, могат органично да се допълнят и с гостоприемна хуманизираща и творческа среда за диалог и обществено развитие.

Публикацията се финансира по Програма „Критика“ от Национален фонд „Култура“ в рамките на Проект „Фестивална академия - Варна“. 

Нора Голешевска е независим изследовател в областта на визуалните изследвания, със специализации в областта на визуалната семиотика (Университет „Алдо Моро”, Бари), антропологията на Средиземноморието и Балканите (I-ви Римски университет “La Sapienza”, ИЕФЕМ, БАН и ФКНФ, СУ) и сравнителното изследване на културата и изкуствата (XX–XXI в.) (СУ  „Св. Климент Охридски“). Научните ѝ интереси са в областта на културната теория и история, методологията на визуалните изследвания, историята на изкуството и съвременната италианска философия, каквато тя превежда на български език.