Разговор на Татяна Капричева с проф. Милко Коларов по случай неговата 75 годишнина

сп. „Музикални хоризонти” бр.4/2021

Милко Коларов е роден през 1946 г. Завършва Музикалната академия в София – композиция при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Специализира в Париж през 1986 г. Още след дипломирането си през 1973 г. развива активна творческа изпълнителска и педагогическа дейност, за което е отличаван многократно с престижни национални и международни награди. Бил е диригент на Варненската филхармония, (тогава създава и Фестивален камерен оркиестър), диригент на Варненската опера, и зам. главен редактор на Радио София – БНР (1980-1984). В продължение на близо 20 години (от 1973г.) ръководи по съвместителство Габровски камерен оркестър, където през 1976г. по негова инициатива се създава фестивала „Дни на камерната музика“. От 1991 до 2009г. успоредно с преподавателската си работа във Варненския свободен университет е диригент и на Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна. От 13.03.2005г. започва дейността си създаденият и ръководен от него Камерен ансамбъл „Симфониета“, който освен ежегодните си участия в ММФ „Варненско лято“ е изнесъл и десетки неделни концерти – матинета, посетени от над 17 000 слушатели в Градската художествена галерия на Варна. Милко Коларов е професор по инструментознание, симфонична оркестрация и дирижиране. В периода 2000 – 2005г. заедно с проф. Лари Уайт, САЩ и проф. Марин Чонев, хор „Морски звуци“, хора на Варненската опера и солисти – певци от САЩ, ръководи майсторски курсове на американски студенти от всички американски щати, с които подготвя творби като: „Реквием“ от Верди, „Реквием“ от Моцарт, „Меса до мажор“ от Бетовен, „Немски  реквием“ от Брамс, „Te Deum“ от Жорж Бизе и др. Милко Коларов твори във всички музикални жанрове. Произведенията му са изпълнявани, записвани и издавани в много страни по света – Русия, Италия, Великобритания, Германия, Австрия, Швейцария,, Франция, Полша, Турция, Япония, САЩ, Южна Корея, Сингапур, Унгария, Гърция, Холадия и др. През 1996 – 98г. БНТ заснема едночасов филм-портрет за композитора Милко Коларов, излъчен за първи път през 1999г. Почти цялото творчество на м.Коларов е записано (и у нас, и в чужбина) на грамофонни плочи, компактдискове и DVD. Бил е член на жури на наши и международни конкурси. Председател е на фондация „Добри Христов“. Почетен гражданин на Габрово и Варна.

Награди:

Награда „Варна“ – 1979г., 1984г., 1996г.

Първи награди на СБК – 1974г., 1978г., 1982., 1985г., 1996г. за творбите: „Симфонични вариации”, Оратория „Април 1876”, Концерт за кларинет и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър и „Елегия за голям симфоничен оркестър и орган”

Голямата награда „Златният делфин“ за театрална музика – 1977г.

Наградата на БНР – 1982г.

Награди на Министерството на просветата и „Седмицата на изкуствата за деца“ – 1981г., 1983г., 1986г. за творбите:  детски хоров цикъл „Защо чука капчука“, музикална приказка „Най-щастливият човек” и клавирен цикъл „Приказни пътечки”

Концерт за цигулка и оркестър (1984) – селекционирана творба на международната трибуна на композиторите в Париж

Награда за музика на Четвъртия национален преглед на куклените театри в България – 1985г. за музиката към „Палечко” на Валери Петров

Отличие на Парижката консерватория – 1985 г. за вокален цикъл „Позиции”, изпълнен от френската певица проф. Каролин Дюма

Награда за филм-балет „Корени“ Амстердам, Холандия – 1986г. по музика на Милко Коларов и хореография на Маргарита Арнаудова с балет „Арабеск”

Златен медал „Добри Христов“ и почетен знак 1986г. за големи заслуги в изграждането на авторитета на ММФ „Варненско лято” и забележителни творчески постижения в музикалната ни култура

„Награда за постижение на XX век“ в областта на музикалното изкуство, Кеймбридж, Англия – 1992г.

Носител на голямата награда на годината „Съзвездие – Варна’97“ – 1997г.

Наградата на името на проф. Васил Арнаудов – 1999г. за изключителен принос към българската музикална култура

Награда „Златното петолиние“ на СБК – 2005г.

„Златна лира“ на СБМТД – 2006г.

Голямата награда „Варна“ – 2012г.

Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен огърлие – 2018г. за високи творчески постиженияи особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството в Република България

- Честита 75-годишнина, проф. Коларов! Какво Ви натъжава и какво Ви дава сили и творчески импулс от позицията на Вашите 75 години?

- Много неща ме натъжават и все по-малко неща ми дават „сили и творчески импулс”, както Вие сте написали, от позицията (?!) на моите 75 години – колко бързо минаха годините!!!

- Как се отразява пандемията на творец като Вас?

- Както на всички хора – страхуваме се, стараем се да бъдем дисциплинирани, слушаме от сутрин до вечер най-различни неща (и много глупости – огромна говорилня), като се надяваме всичко това да свърши някой ден, хората да се успокоят и да си вършат работата – кой каквато и колкото има.

- Разкажете за новия Ви сборник с хорови песни?

- Ето нещо, което ми даде „сили и творчески импулс” – за което ме питахте. Този доста обемист сборник „Хорови и солови песни” ме зарадва много. В него има мои песни още от 1959 година, до днес. На корицата чудесно стои картината на големия български художник Стоимен Стоилов – „Изгрев”. Уводните думи са от Теодора Павлович, Елена Пушкова, Дарина Кроснева – великолепни български хорови диригенти и актрисата Славка Славова (мир на праха ѝ). Аз съм много благодарен на издателство „Славена” за голямото внимание, усилията на всички и чудесният резултат, който се получи. Твърдя го уверено!

- Работите ли върху нова творба или творчески проект? Кога и къде да очакваме техните премиери?

- Да, работя върху нова творба. Тя ще бъде кратка – 16/17 мин. – Концерт (Сонатина, Бавно движение, Бързо движение) за Баскларинет, малък щрайх, четири дървени духови инструменти, тромпет и пиано. Този концерт се осъществява в партньорство на „Елит Проджектс Мениджмънт”, ММФ „Варненско лято”,  Национален фонд „Култура” и ще бъде изпълнен (живот и здраве) за първи път на 10 октомври тази година, в рамките на фестивала „Варненско лято“, може да се нарече и „Варненска есен” заради пандемията. (Дано само да не стане „фестивал” от Гергьовден до Димитровден, че даже и до дядо Коледа.

- Да очакваме ли това лято голям юбилеен авторски концерт?

- „Голям юбилеен авторски концерт” ми звучи много тържествено, а пък аз не виждам нищо тържествено в това човек да стане на 75 години. Този концерт на 10 октомври, за който стана дума, е достатъчен. Ще бъдат изпълнени: една по-малко известна творба на Панчо Владигеров – „Дивертименто”, която аз направих за струнен оркестър, моят концерт за Баскларинет, със солист Мартин Чоров – от Симфоничния оркестър на БНР, и накрая Солмажорната „Меса №2” от Франц Шуберт, с два чудесни хора, които (Слава Богу!) запазиха своето високо изпълнителско равнище – Хора на Варненските момчета и младежи, с диригент Дарина Кроснева – Стаменова и Детския хор „Добри Христов”, с диригент Галина Станишева. В месата ще вземат участие и трима солисти от Варненската опера. Произведенията ще бъдат изпълнени от „моя” оркестър „Симфониета”, който създадохме с прекрасни колеги преди вече почти 20 години.

- Кога ще имат своето първо изпълнение „Четири мадригала за смесен хор” по текстове на Салваторе Куазимодо?

- Аз работих дълго, дори няколко пъти започвах и съвсем отначало тези песни (могат да се нарекат и поеми) по стихове на големия италиански поет – Нобелист – Салваторе Куазѝмодо. Блестящият превод на Драгомир Петров ми помогна много – „Далечна зима”, „Вятър в Тѝндари”, „…Славейчето, дето пееше пред всеки залез”, „Уличка.Бе някога” – това са заглавията на песните, като някои заглавия не са същите при стихотворенията. За съжаление, тези Мадригали (песни, поеми – както искаме можем да ги наречем) станаха много трудни. Казвам за съжаление, защото все по-малко български хорове се залавят с нещо трудно, проблемно. Е, имам някакви предварителни разговори с две великолепни камерни вокални формации от чужбина, които са изпълнявали и други мои работи. Ще видим, не знам какво ще стане.

-Какъв е пътят на изкуството от тук нататък, според Вас?

- Това е много сложен въпрос. Труден ще бъде пътят на изкуството (изкуствата) и ще става все по-трудно да се измъкнем от тази нечиста дупка, в която ни натикаха разни бодряци – някои нарекоха това, което се случи – „тайфуна на разюзданата посредственост”. Впрочем, по възрастови причини моето поколение едва ли ще участва в това, което предстои – просто няма да ни има. Тогава какво да коментирам. Желая успех.

- Чувствате ли се благословен от съдбата?

- Вижте, аз имам една солова песен за нисък глас и пиано, която съм написал някъде през 70-те години, по текст на поета Веселин Ханчев – „Имам всичко”, е заглавието на  песента, и завършва така:

„…Имам всичко.

Имам вас благословени мои спомени.

Останете, за да оживея.

Страшно ще е ако вас ви няма,

О, благословени мои спомени…”

Дано да съм отговорил на този въпрос.

- Какво ще пожелаете на читателите на „Музикални хоризонти”?

- На читателите на „Музикални хоризонти” желая здраве и успешни, верни решения. Изкуството не трябва да загуби своята почтеност.

Мисли за Милко Коларов:

„За мен Милко Коларов е един голям музикант, със свое ярко присъствие в българската музика“  проф. Панчо Владигеров (1974)

„…Милко Коларов е музикант от висш порядък.“  проф. Константин Илиев (1976)

 „Творчеството на Милко Коларов носи оригиналното умение да преосмисля ценностното наследство на музикалните ни традиции, да ги обогатява с яркия си и богат музикален език, с превъзходни си художествен вкус и искрена, одухотворена и вълнуваща емоционалност. Най-висока оценка заслужава безупречният му професионализъм, освободен от всякаква маниерност – съвременен в истинския смисъл на думата.“  проф. Иван Маринов (2001)

…“Родината е в моето сърце“ – това е заглавието на една от ранните песни на Милко Коларов. Тази песен  – една от най-прекрасните песни за България – се запя от всички български хорове, навсякъде в страната ни. И което е най-важно – цялото творчество на Милко Коларов е пропито от безпределна обич към родината“.  проф. Васил Арнаудов (1986г.)

„…Досега не бяхме слушали музика на Милко Коларов – майсторска музика, заредена с толкова много страст, деликатност и мощ“  сп. „Ек“, Бостон, САЩ – (2009г.)