Снимка: https://www.hayfestival.com/ 

Представеният текст е част от доклада “Фестивалите за изкуства. Европейската публична култура”, реализиран по проект от интердисциплинарен изследователски екип от различни европейски университети по Седма рамкова програма за академични изследвания на ЕС през 2008-2010 г.

Автор и редактор: Лиана Джиорджи /ICCR - Интердисциплинарен център за сравнителни изследвания/ 

Въведение: литературата като културно събитие 

Сред изкуствата, литературата е онзи вид, който е дълго възприеман като най-независим от изпълнението му, оттам и трансформацията му спрямо фестивализация и широкомащабна събитийна култура. Това вече се е променило и е най-добре илюстрирано от Хей-на-Уайи фестивал за литература, който започва като малък фестивал за поезия през 1988, но междувременно се е разширил и е едно от най-големите литературни събития в света. Това го превръща го във фестивал икона. Другите два фестивала, които се проучват, Берлинския международен литературен фестивал /наричан Берлински фестивал/, се провежда от 2001, и Фестивалът Бодерландс, основан през 2006, са със сравнително по-ниска популярност. Но дори и те също показват събитиен характер и се разширяват в мащабите и разнообразието си. 

В този момент, културните песимисти вероятно си мислят, че фестивализацията и в литературата потвърждава упадъка на естетическата култура доведена от  комерсиализация. И все пак, проучванията на литературните фестивали разкрива много по-сложна картина, поставяйки под съмнение високите срещу обикновените разлики и че те лесно могат да се картотекират на фона на „областите“ както на политиката или изкуствата и по подразбиране на културната политика. 

Трите глави, които следват изследват Хей, Берлин и Бодерландс фестивалите от различни измерения на релевантност за културния социологичен анализ: от това, което се въвежда, тяхното финансиране и организационна база и ролята на  директорите и структурите от мрежи; и що се отнася до копродукцията, техните стратегии за представяне във връзка с литературата, политиката и публиката. Откритията на изследването потвърждават, че трите фестивала са доста отчетливи по техния подход и връзка с материята на субекта. Това има малка връзка с тяхното местонахождение за сметка на интелектуалните традиции, в които те са включени от фестивалните директори. Трите фестивала показват интересни общи признаци които осигуряват проникновение за представителното измерение на фестивалната култура по-общо, а на последния и символичното представяне в рамките на глобалната среда. 

В тази въвеждаща глава аз резюмирам главните открития на изследването и тогава дискутирам същите от сравнителна перспектива що се отнася до „високите“ срещу „обикновените“ разлики, отдаденост на ценностите и културна политика. Следващите глави показват трите фестивала в детайли. 

Публикацията е част от Проект "Фестивален дневник" и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

ПОВЕЧЕ

Други текстове в Антология "Фестивали"

ТЕОРИЯ 

Светът на фестивалите /монография/– Любомир Кутин. 2018

Фестивализация: какво казва един фестивал – и какво прави. Размисли за фестивалите и фестивализацията /доклад/ - Оуи Ронстьом, 2011

Литературните фестивали /изследване/ - Лиана Джиорджи, 2010

ПРАКТИКА В БЪЛГАРИЯ 

Оценка на икономическия ефект от фестивала ‘A to Jazz’ /изследване/– Алфа Рисърч.2019

Бяла книга на фестивалите в България /изследване/ - Българска фестивална асоциация. 2015

Икономически ползи от културните фестивали /изследване/ - Индъстри Уоч Груп ООД и Фондация Бауерзакс.2015 

Създаване на система за наблюдение и оценка за качеството на фестивалите във Варна /изследване/ - Арт Диалог. 2013

Календар на културните събития в Столична община /студия/ - Обсерватория по икономика на културата. 2012