Международен музикален фестивал «Варненско лято»

11 юли 2013 г.
Летен театър
Д. Верди – Травиата
Държавна опера Варна
Петнадесет минути преди началото пред билетната каса се е извила опашка от пет-шест души. Забелязват се млади хора, семейства с малки деца, възрастни. Преди представлението хората се наслаждават и коментират топлата лятна вечер. Не се чуват коментари за фестивала. Билетите се продават до пет минути след началото на спектакъла, поради интереса на много хора, дошли в последния момент.
На входа са разположени по един човек, доброволец от фестивала и един от персонала на Летния театър. Публиката е разнообразна: ученици, студенти, безработни, музиканти и любители. Някои по време на разходката си в Морската градина спонтанно са решили да посетят спектакъла. Партерът е почти пълен, а балконът – наполовина. Петнадесет – двадесет процента от публиката са чужденци, предимно
от Русия и Германия.

Минали са десет минути от началото, но все още от входа продължават да прииждат хора. Едва след петнадесетата минута от началото вратите се затварят. Атмосферата вътре е спокойна. Има негативни коментари за превода от италиански на български, несъответствия между думите на певците и текста, който върви като превод.

По време на антракта някои си заминават. Голяма част от публиката е излязла, обсъждат се общи теми от ежедневието. Има положителни мнения за певците.

Голяма част от публиката е харесала спектакъла. След края хората излизат усмихнати, малка част от тях са даже превъзбудени. Някои от младите изглеждат объркани и си заминават мълчаливо.
По-възрастните са очаровани. Музикантите изглеждат доволни от протичането на представлението, като се чуват реплики: „Дано да има работа.” Атмосферата е приятна, след края по-голямата част от публиката напуска Морската градина, малка част от хората остават да се почерпят или разходят.

Шести международен видеоарт фестивал „Видеохолика“

5 август 2013 г.
Галерия Графит 17:00
Владия Михайлова (България) представя
“За съспенса или как се скрива бомба под масата”
На входа ме посреща една от организаторките и най-любезно ми казва да изчакам, защото началото на лекцията малко ще се забави. Предлага ми през това време да погледна рекламните материали, като ме кани, ако искам, да спонсорирам фестивала и да си купя торбичка, тениска и програма за 10 лв. Заедно с това ми обяснява, че фестивалът не събира вход и се опитва да събере средства по този начин.

Информира ме, че фестивалът работи с пет доброволци. Споделя ми и за проблемите. Въпреки че общината финансира фестивала, Градската галерия иска наем за използването на таванския етаж. Осем дни преди началото на фестивала от Регионалния исторически музей, където са им били обещали да използват лятната сцена, ги изненадали, че тогава ще се провежда друг фестивал. Изход от трудната ситуация намират
в последния момент, но с цената на компромиси и промени на местата за фестивалните събития. Няма почти никакъв диалог между общинските културни институти и дирекцията. Все пак организаторите са благодарни на Дирекция „Култура“, откъдето са им помогнали с каквото могат.

Лекцията започва. Осветлението на залата не се изгася поради някакви технически причини или поради немарливост. Местата са заети от около двадесетина души, като осем-девет от тях са чужденци (участници или приятели на участници).

Лекцията е на английски. Един от доброволците превеждаше на една от посетителките на български. Атмосферата е спокойна, публиката е свързана с видео изкуството и е предимно от млади хора.

6 август 2013 г.
Градска художествена галерия
Закриване
Пред галерията се виждат някои от редовните посетители. Двама младежи на около 20 години водят разговор, свързан със заснемането на някаква сцена. Атмосферата е приятна, докато водя информативен разговор с един от организаторите. Той споделя, че средствата от общината едва са стигнали за нощувките и хонорарите на журито и специалните гости. Участниците във фестивала са главно от Китай и Япония или техни сънародници, емигрирали в Европа.

Началото се бави, защото се изчаква идването на част от журито. В залата има около 40 човека, 80% от които са млади хора до 30-годишна възраст. 10% са до 50 години и останалите 10% са над 50. Може да се каже, че залата е 20% пълна, като по голямата част от присъстващите са участници във фестивала, доброволци, миналогодишни участници и победители. Филмите са кратки, но сложни и трудни за разбиране.

По време на заключителните слова организаторите заявяват, че биха желали фестивалът да продължи своето съществуване в “underground” средите. Накрая с шеги и смях всички си пожелават догодина отново да се видят. Атмосферата е приятна и спокойна, всеки се прибира, без да се опитва да обясни или коментира изминалото събитие.

Международен фестивал „Световен форум на изкуствата – към звездите“

7 август 2013 г.
Археологически музей – 22:00 часа
Моноспектакъл на Георги Мамалев
Сценарий: Весел Цанков и Георги Мамалев
Режисура: Владлен Александров

Английският двор в музея е изпълнен с публика. Има дори около 20 правостоящи. Тонколоните пречат на страничните места да имат добра видимост към сцената. Вечерта започва с обявяването на моноспектакъл на чешки, който липсва в програмата. Чуват се реплики на недоволство. Действието на обявения извънреден спектакъл се развива на земята на сцената. Много малка част от публиката може да види какво се случва. През по-голямата част от първия спектакъл публиката не следи действието, а си приказва. След 30 минути представлението свършва. Връчва се награда, но никой не разбира за какво става въпрос.

След това се обявява антракт от 15 минути. Зрителите посрещат информацията със смях. По време на антракта се обсъжда как Мамалев ще се появи и ще развесели атмосферата. Един софиянец се ядосва, като не разбира какво е било това представление - “Аз за това ли карах толкова много?”- пита той. Утешават го, че
Мамалев излиза след малко. Един мъж, на около 40 години, споделя, че не е готов за сериозно представление (визирайки първото), като се има предвид, че е дошъл да види Мамалев. Друга дама обявява, че нищо не е могла да види, защото действието се развивало на земята.

С появата си Мамалев разсмива публиката. Публиката слуша и реагира на неговите реплики с бурен смях. Георги Мамалев разказва смешни случки, говори за живота си, за политика и за бъдещето на страната ни, като винаги се шегува. Коментира също бита, ежедневието, телефонните оператори, лекарите, историческото наследство. Публиката се забавлява през цялото време и го изпраща топло и с овации. След представлението Мамалев остава да поговори с част от хората. Все се шегува и се смее.

Записа: Янко Кутин