Снимка: Софийска опера и балет https://www.operasofia.bg/

125 години от рождението на маестро Асен Найденов 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Маестро Асен Найденов има уникална кариера. Представете си - 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и огромна цифра непреброени концерти. Българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, а можем да кажем, че маестро Найденов имаше щастлива съдба.

„Музиката ме срещна и запозна с големи личности – заяви той в интервю по повод своята 95-годишнина - Джàкомо Пучини, Феодор Шаляпин, Борис Христов, Сергей Прокофиев, Херберт фон Караян, Борис Покровски, Мирела Френи,  Пласидо Доминго и други. Моята максима е: „Учи се от всички! Учи се от доброто и лошото! Избягвай излишното тровене на нервите от клюки и интриги!”

Роден е на 12 септември 1899 под знака на Девата в черноморската ни столица, в културно семейство, където музиката е на особена почит. От дете свири на цигулка и пиано. Когато през 1905 година неговият вуйчо донася от Санкт Петербург във Варна огромен роял, шестгодишният Асен направо се пристрастява към него! През 1912-1914, ученик в гимназията, вече свири като виолист в градския симфоничен оркестър. През 1920 година учи композиция във Виена при Йозеф Маркс и пиано при Пол дьо Кон. През 1921 в Лайпциг е студент по композиция и пиано. Издържа се като свири в различни оркестри. Тогава решава да стане диригент и започва уроци при прочутия Ханс Хохкофлер от Лайпцигската опера. Завърнал се в България солидно образован, той постъпва като стажант- диригент в Софийската опера. Тогава практиката у нас, както и в музикалните театри в Европа е съвсем различна от днешната. По времето на Асен Найденов и на неговите  колеги от епохата (Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Атанас Маргаритов и много други), младите диригенти са първо корепетитори, хормайстори, диригенти-репетитори, стажанти, но не и постановчици. Затова, макар и с немска школа, талант и диплома, Асен Найденов чака цели 8 години, докато получи самостоятелна постановка - сравнително камерната опера на Доницети „ Паскуале”, а след нея и „Вертер” на Масне. През тези години той е само асистент, трупа опит и поема вече поставени от други, по-старши от него диригенти, постановки.

Постепенно за Асен Найденов  Софийската опера се превръща не във втори дом, а в храм, в който всекидневно извършва своя музикален ритуал. Връзката му със Софийската опера е толкова силна, че неговото име и името на института бяха просто неделими десетилетия наред. „Асен Найденов дишаше с певците и с невиждана сръчност и гъвкавост им носеше спокойствие, възможност за пълна творческа изява, без това да нарушава неговата концепция. Диригентското самообладание и сръчност, рефлексите и гъвкавостта му бяха пословични” – сподели режисьорът Михаил Хаджимишев, друг голям и много заслужил градител на националната ни музикална сцена.

Безспорни са заслугите му и за българското оперно творчество. С неговата помощ на сцената в столицата ни се раждат редица български опери и балети, като „Нестинарка”, „Цар Калоян”, „Момчил”, Янините девет братя”, „Луд Гидия”, „Змей и Яна”, „Женско царство”. По-късно те стават класика. Той е и първият наш интерпретатор на Вагнер, на „Фиделио” от Бетовен, на редица опери от Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков,  Прокофиев, Кабалевски...

За съжаление, че през 1961 маестро Найденов е пенсиониран от Операта. Това не предизвика никакъв обществен дебат, а и в онези времена това е почти невъзможно. Но последвалата покана за постоянна работа в Ленинград /Санкт Петербург, където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент, дава нов тласък на кариерата му. 

Ако Асен Найденов беше музикант от голяма, западноевропейска страна сигурно щеше да стане световно име. Защото диригентските му качества са от най-висок разред. Ето и една много точна оценка за тях от композитора и диригента акад. Васил Казанджиев: „На първо място, това е изключителната хармоничност на интерпретатора творец. Под ръководството на Асен Найденов спектакълът диша, живее и пулсира в най-малките детайли при впечатляваща монолитност на общия замисъл. На диригента Асен Найденов е присъща строго разчетена и неизменно постигната цялостност на изпълнението, подчинено на неумолима логика, пределно ясна концепция и усет за стройно архитектонично изграждане на формата. Съществува само стремежът към вярност и честност към изпълнявания автор, завладяващата простота, искреност на израза и изтънчената нюансировка”.

След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой театър. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера Юлия Винер съобщава, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям и интерпретацията му дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Светланов отказва повече да дирижира тази партитура. 

През това “съветско или руско време” маестро Найденов е „носен на ръце” в Москва. Новата зала на Конгреса на съветите е открита от него с премиера на „Дон Карлос”. Тази опера, която той поставя за първи път у нас в София през далечната 1936 година заедно с големия режисьор проф. Драган Кърджиев, става едно от любимите му заглавия. Поставя я още няколко пъти, дирижира я повече от 30 години с наши и чужди певци, в София, Варна, Русе и други музикални състави в страната, а и на чужди сцени. Гастролите на Асен Найденов в чужбина са относително малко. Той работи за своята любима сцена, софийската, за България, за българската публика и певци. Под негово крило израстват и се утвърждават няколко поколения български артисти. Невъзможно е да се изброят всичките – те са не десетки, а стотици. 

Асен Найденов е истински перфекционист. Достатъчно е да чуем сега някои от неговите записи (не само студийните, но и документалните), съхранени в Златния фонд на Радиото, за да се уверим във високата класа и огромните заслуги на този голям и всеотдаен музикант и градител. От онези, които вече се срещат все по-рядко. 

Участието на Асен Найденов в Първите народни летни музикални тържества - Варна:

23 юли - 1 август 1926 г. 

23 юли
Летен общински театър
Концерт-откриване
Гвардейски оркестър
Добри Христов – Тържествен марш
Диригент Добри Христов
Лекция „Представители на българското музикално творчество”
Лектор Иван Камбуров
Панчо Владигеров – Марш из музиката към „Сънна игра” от Стриндберг
Диригент Панчо Владигеров

24 юли
Летен общински театър
Симфоничен концерт
Гвардейки оркестър
Добри Христов – Симфонична фантазия „Тутраканска епопея”
Диригент Добри Христов
Никола Атанасов – Симфония сол минор
Диригент Асен Найденов
Димитър х. Георгиев – Увертюра „Лисец”
Диригент Цанко Цанков

25 юли
Летен общински театър
Симфоничен концерт
Гвардейски оркестър
Л. ван Бетховен – Увертюра „Егмонт”
Диригент Димитър Младенов
Йозеф Хайдн – Симфония No 92 сол мажор, „Оксфордска”
Диригент Цанко Цанков
Франц Шуберт - Симфония No 8 си минор, „Недовършена”
Диригент Асен Найденов

26 (27?) юли

Летен общински театър
Симфоничен концерт
Гвардейски оркестър
К.М. фон Вебер – Увертюра към оп. „Оберон”
В.А. Моцарт – Симфония No 40 сол минор
Л. ван Бетховен – Симфония No 7
Диригент Венедикт Бобчевски

29 юли
Летен общински театър
Камерен концерт
Л. ван Бетховен – Клавирно трио No 5 ре мажор
Изпълнява трио в състав Боян Константиноив - цигулка, Славко Попов - виолончело,
Андрей Стоянов – пиано.
П.И. Чайковски – Клавирно трио ла минор
Изпълнява трио в състав Любен Владигеров – цигулка, Славко Попов – виолончело,
Панчо Владигеров – пиано.
Л. ван Бетховен – Соната за пиано и цигулка No 9 ла мажор, „Кройцерова”
Изпълняват Иван Торчанов – пиано, Боян Константинов – цигулка
Рихард Щраус – Соната за виолончело и пиано
Изпълняват Славко Попов – виолончело, Лиляна Д. Христова – пиано

31 юли
Летен общински театър
Камерен концерт
Авторски концерт на Панчо Владигеров
Панчо Владигеров – Соната оп. 1
Бурлеска No 14

Хоро и Ръченица из оп. 18
Три пиеси за пиано
Българска рапсодия „Вардар”

Изпълняват Панчо Владигеров – пиано
Любен Владигеров - цигулка

1 август
Летен общински театър

Вокално-песенен концерт
Солови и хорови песни от композиторите Емануил Манолов, Ангел Букорещлиев,
Добри Христов, Андрей Стоянов, Венедикт Бобчевски, Александър Кръстев, Иван
Камбуров, Димитър х. Георгиев, Христина Морфова
Изпълняват певците:
Христина Морфова, Констанца Кирова, Петър Золотович
На пианото: Людмила |Прокопова, Найден Найденов
Плевенски общоградски хор
Диригент Иван Сорокин

П.П. От редакцията: През 1998 г., в навечерието на 100 годишнината от рождението на Асен Найденов, е поставена паметна плоча на мястото където той е роден и израстнал, заедно с брат си, Найден Найденов. Впоследствие плочата е премахната. Независимо от кореспонденцията по темата с Община Варна, все още не е възстановена. В по-дългосрочна перспектива Варна се нуждае от електронен регистър на паметниците и мемориалните знаци. Това ще бъде, макар и частична компенсация спрямо всекидневните посегателства върху местната памет.