Весела Бабинова в „Пистолет в торнадо"

Десислава Неделчева

32-то издание на Международния театрален фестивал, както и в предните години от създаването на феста до днес, успява да стане събитие във Варна. Това не е лесна задача, защото градът е свикнал с различни и много на брой фестивали и фестивална атмосфера, със стотици летни реализации на множество сцени, с шум и туристически поток. Качеството на фестивала традиционно е много високо.

Тази година датите за театър бяха между 1 и 15 юни, достатъчно широк диапазон за направляване на интереса, още повече, че билети за спектаклите се продаваха, както и в други години, предварително с необходимата придружаваща информация.

В Каталога на фестивала преброих около 25 представления в зала, улични и куклени спектакли, чествания на бележити театрали, дискусии с отбрани участници и публика, онлайн излъчвания и чуждестранни продукции на запис, концерти, теоретична конференция.

Проследих седем театрални събития, което прави по-малко от една трета от цялата програма. Все пак усещането ми като зрител на фестивала беше плътно и интересно, но не изключително или особено запомнящо се.

Започнах със спектакъла "Хага" на режисьора Галин Стоев, любим и постоянно следен от мен почерк и вкус. Настоящият спектакъл беше по-различен и по-скоро в раздела на документалното и активното гражданско изкуство, вид политически театър през пиеса на украинската авторка Саша Денисова. Голям брой актьори на сцената, ясно изразяване на позиция по време на близка война. Това е едно изследване на режисьора и всички замесени в представлението на реакцията на публиката, вид акционизъм и глас на "неотложно мнение". Чисто драматургично пиесата ми се стори небалансирана и с редица слабости, но тук усърдието на режисьора има други (политически) акценти. Представлението се посрещна умерено добре, без крайности в реакцията.

Една напълно нова пиеса и част от осмислянето на днешното и актуалното беше последвана от друга, позната като текст и като реализации през годините - "О, Щастливи дни" от Самюъл Бекет с участието на Светлана Янчева и Рашко Младенов под режисурата на Маргарита Младенова в Театрална работилница "Сфумато". Изключително професионалната Светлана Янчева и интересната сценография на Никола Тороманов, правят от текста на Бекет събитие. Въпреки това, аз останах мислено и емоционално при моите предишни "Щастливи дни". Гледала съм Таня Масалитинова в една от последнияте й роли на сцената на Народния театър през 1991 година. Постановката беше на режисьора Здравко Митков. Най-забележителната Уини обаче за мен си остава Татяна Лолова в постановка на Сатиричния театър с премиера през 1991 година. Този спектакъл е игран 59 пъти, с последно представление на 24 ноември 1994 година. Тогава Уили е Петър Пейков, а режисьор Гриша Островски. За мен това е нанадмината Уини. Все още може да се чуе този спектакъл в реализация на Радиотеатъра на БНР със запис от 1994 година.

Може би най-голямата изненада по време на този фест беше интелигентната игра на актрисата Весела Бабинова в пиесата "Пистолет в торнадо" от Лорън Гъндърсън под режисурата на Васил Дуев-Тайг. Това е дебют на актрисата в жанра "моноспектакъл" и според мен, повече от успешен. Актрисата има интензивно и умно присъствие на сцената с приятно чувство за хумор и добре измислен текст в добилата популярност пиеса на Гъндърсън.

Интересна реализация беше спектакълът "Племе" на Театър "Българска армия" с режисьор Зафир Раджаб. В него участваха актьорите Стефка Янорова, Георги Кадурин, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Ели Колева и Ясен Атанасов. На сцената имаше неконвенционално семейство с глухо по рождение дете, едно от трите деца. Пиесата на британската авторка Нина Рейн е задълбочено изследване на дисфункциите на едно съвременно семейство. Зрителят потъва в света на драматичните преживявания на героите и се опитва да направи сложните връзки между семейството, обществото с неговата среда и любовта, която открива проблемите. Малко по-дълъг като времетраене, спектакълът имаше на места неясен смисъл. Екипът на представлението е извършил подвиг в научаването на езика на глухонемите. Много кинематографично изразяване с търпелив и задълбочен подход.

За първи път гледах много популярната в Европа и САЩ, а също и в България в предишни години, пиеса "Арт" на френската драматуржка Ясмина Реза. Казват, че в днешно време тази пиеса има ново и актуално звучене заради настоящите конфликти и феномени на разделение. Едно мнение - множество конфликти, дори сред близки приятели. Режисьорът е млад и амбициозен - Владислав Стоименов, а в спектакъла участват актьорите Петър Петров-Перо, Георги Гоцин и Кирил Недков. Постановката е на Младежкия театър, а заради професионализма и добрия стил на работа може би представлението ще има добър живот на сцената.

Гледала съм феноменалния актьор Мариус Куркински в различни негови превъплъщения и спектакли от 90-те години до днес. За него формата на моноспектакъла е типична и най-силно изразителна за таланта му. Играл е Чехов, Платонов и какво ли не, а днес текстовете на Чудомир са привлекли интереса на актьора. Мариус има своя вярна публика, която му има доверие и го следи през разните автори и сцени. Сега отново се случи особеното спояване между актьор и зрител. Следяха и ръкопляскаха, а играта беше бавна и взряна в детайла. За Мариус очевидно вече не са важни драматургичните поанти, а спокойната и задълбочена игра в малките извивки на текста, тялото и общия дух в залата. За мен беше малко уморително и бавно да проследя Мариусовата конкретика. Независимо от това, съм изпълнена с нова доза уважение и интерес към творчеството на талантливия ни актьор.

В зала "Европа" на Фестивалния център изгледах прожекцията "Вуйчо Ваньо" по Чехов. Всички персонажи, общо седем, се изпълняват от актьора Андрю Скот. Умни превъплъщения, изиграни виртуозно. Разбира се обаче, британците не играят Чехов, когото познаваме, а някакъв друг техен Чехов :) Интересни актьорски, драматургични и режисьорски гледни точки. Много интересен и забавен, макар и разбираемо силно драматичен "Вуйчо Ваньо". Спектакъл за отбрана публика. Прожекцията беше важна и с това, че ние можехме да наблюдаваме реакцията на публиката на DUke of Yorks Theatre в Лондон. Различна реакция и мислене.

Смисълът от театрален фестивал мога да илюстрирам със срещи като тази, "За театъра на Иван Станев". Малка публика и трима основни разговарящи, Александър Кьосев, Явор Гърдев и Жанет Спасова. Модератор на срещата беше Камелия Николова, но в нея дискутираха също и Венета Дойчева, Ромео Попилиев, Николай Йорданов и други от присъстващите, които са имали пряка връзка, срещи, впечатления и спомени от изключителния театрал Иван Станев. Чухме ценни подробности от първа ръка от актрисата Жанет Спасова, особено казани в град като Варна, мястото на раждането и първите сцени на театрала. Разговор за езика, стила и театралната практика на режисьора, който почина неотдавна и за когото тепърва ще се говори.

Публикацията се финансира по Програма „Критика“ от Национален фонд „Култура“ в рамките на Проект „Фестивална академия - Варна“.