VINF 07:30:01 06-06-2021
MM1934VI.015 07:30
Варна - култура - позиция

Нужни са критерии за оценка на качеството на фестивалите, смята експертът Любомир Кутин


Варна, 6 юни /Георги Генчев, Мила Едрева, БТА/
В България има остра нужда от приемане на критерии за оценка качеството на фестивалите, които се провеждат, каза за БТА Любомир Кутин, автор на изследвания, учебници и книги в сферата на културата и изкуствата. Той е бил университетски преподавател, участник в различни културни проекти, в момента е и организационен секретар на фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора.

Фестивалите у нас сега съществуват в много аморфна форма, защото нямаме адекватни инструменти да идентифицираме тяхното качество, счита експертът. Според него, приоритетно трябва да се мисли за създаване на подходящи механизми, които да поставят всеки от културните форуми на мястото му. Обикновено всички се "измъкват" от тази задача с извинението, че изкуството е нещо субективно, но всъщност има много "улики", които могат да удостоверят значението на един артистичен форум, е позицията на Кутин. Според него, е задължително да има някаква санкция, защото фестивалите все повече се разпространяват. Ситуацията обаче започва да прилича на джунгла, а не на подредена градина, каза експертът. По думите му, липсата на авторитети и на ясни оценки, на критика, води и до дефицит на адекватни акценти в културните политики.

В моите изследвания се опитвам да идентифицирам стандарти, допълни Кутин. Според него, процесът с оценяването е двупосочен. По думите му, тези, които управляват, трябва да имат ясно структурирани приоритети, а гражданското движение, свързано с фестивалите, да се самоорганизира и да създава собствени стандарти. В момента има абсолютна търпимост към всякакви самозванци и такива, които всъщност срамят занаята, посочи Кутин. И допълни, че до голяма степен фестивалите са в аморфно състояние, тъй като я няма общността, която да налага правила, проявявайки солидарност, а на местно и национално ниво няма ясна политика, тъй като за публичната власт културата все още е твърде периферна.

Проблем е и това, че в много голяма степен фестивалите експлоатират вече създадено творчество, а грижата за създаване на нещо ново в различните изкуства отсъства, допълни Кутин. Според него, тези форуми, случвайки се за кратко време в определено място, пораждат ефект на глобализацията. В същото време обаче, има дефицит на отговорности към времето и към хората, които са извън фестивала, е мнението на експерта. По думите му, всъщност задача на форумите е да се ангажират с възпитаване на публики, включително извън времето, когато се случват. Тези неща, ако не се мислят и не се действа, ще продължаваме да тъпчем на едно място и да възпроизвеждаме безкултурие, е позицията на Кутин.

На въпрос защо се е заел да направи системно изследване на фестивалите, той отговаря, че в световен мащаб това явление се анализира сравнително малко, въпреки че този тип форуми във все по-голяма степен определят празничното съществуване на модерния човек. Все повече изкуствата приемат тази форма да се популяризират, обясни Кутин. Според него, фестивалите днес са преди всичко форуми за оценка и за честване на човешки способности, както и за събиране на хора било то в широк или специализиран кръг. Освен това, те са и начин за честване на традицията или отблъскване от нея, допълни Кутин. По думите му, фестивалите са събития, които маркират определено време и пространство, оживяват древни паметници или пък създават нови места за изкуство.

Тези културни форуми са и инструменти за регионалното развитие, допълни Кутин. Според него, ведно с другите си предназначения, свързани с изкуството, в чисто икономически план, форумите са вид предприемачество и допринасят за развитието на селищата, където се провеждат. Причината е, че със събирането на много хора става възможно да "дръпнат" напред туризмът, културните и творческите индустрии, допълни Кутин. Като пример в това отношение той дава Варна, която е домакин на първия фестивал, провел се изобщо в България - "Варненско лято". Началото е поставено през 1926 г., а основната причина да се случи е, че чисто исторически в този период, след Първата световна война, хората са имали нужда от надежда, а фестивалът им я дава, е мнението на експерта. Освен това, Варна като локация е открит град и тази предразположеност като географско положение и като манталитет на варненци, става фактор тук да се трансферират тези културни процеси, посочи Кутин. Според него, провеждането на първото издание на "Варненско лято" исторически съвпада и с развитието на младата тогава българска музика. По думите му, голяма част от българската интелигенция тогава е образована на Запад, но се завръща да работи в родината си и има нужда от трибуна, от възпитание на публиката. Ненапразно с първия роден музикален фестивал е свързано и името на великия Панчо Владигеров, допълни Кутин. И припомни, че първата директна ретранслация на радиопредаване от Европа за САЩ през 1937 г. е именно с негова музика, като американският слушател е чул в директен сигнал от Стария континент спектакъл на операта "Цар Калоян" от Братислава.

Според Кутин, проблем днес е и липсата на критика. По думите му, в съвремието ни няма акценти, няма авторитети и всичко много бързо се забравя. Имаме безкрайно много технически възможности, но нямаме никакви документи, допълни Кутин. Според него, това е една от големите разлики с отминали години, когато е било норма при създаването на публично съдържание да има коментар и оценка, като зад тях да стоят много добре премислени текстове. В момента оценяването е в социалните мрежи, където има изобилие от коментари, но те носят твърде фрагментарен и повърхностен характер, посочи Кутин. Неговата лична позиция е, че бъдещите изследователи ще имат сериозни затруднения. За да реконструират съдържанието на отминалите фестивали, те ще трябва да влизат в социалните мрежи, но там направо ще се "удавят", аргументира се експертът.

Точно възстановяването на миналото е била една от причините Кутин да се залови и с проект за създаване на уеб сайт, представящ фестивалните събития във Варна, критика и данни за тях. Идеята беше да опитаме да съберем и систематизираме документите, художествените факти, да покажем артистичния дух, обясни експертът. Според него, фестивалите всъщност са добър ключ за осмисляне на миналото, защото са концентрат на обществена енергия и артистични импулси, които са намирали своя територия и са се обозначили във времето и пространството. Всеки културен форум, който сме описали, сме го обозначили като години, каза още Кутин. Той уточни, че екипът, работил по проекта, е идентифицирал 75 фестивала във Варна, 53 от които съществуват и към момента, а 22 вече ги няма. Експертът допълни, че планът е в предстоящите 5 години да се работи активно около 100-годишния юбилей на ММФ "Варненско лято". Идеята е да се направи опит за систематизиране на програмите му през отминалия един век. Освен това, екипът планира да направи гигантска 100-годишна карта на фестивалите във Варна, на която ще бъде отбелязано хронологично кога какво се случва.

По темата за влиянието на пандемията върху фестивалите, Кутин смята, че то тепърва ще се види - както върху начините на провеждането им, така и като локации. В много голяма степен онези изкуства, които се възпроизвеждат с технически средства, чрез принудителната изолация намериха нови инструменти да достигат до публиката и това ускори тяхното разпространение, демократизира ги, посочи Кутин. Според него обаче, пандемичната обстановка е показала и това, че колкото и да се усъвършенстват каналите за комуникация, живото преживяване няма как да бъде заменено. В бъдещето изкуството ще има възможност да прониква до много повече места чрез каналите на цифровизацията, но и в много по-голяма степен ще бъде усетена нуждата на хората от живо съприкосновение с него, посочи Кутин. И припомни как при появата на грамофона и киното се е смятало, че концертите и театрите ще изчезнат. Да, но ги има и днес, защото хората имат нужда да срещат изкуството на живо, защото и най-съвършената технология не може да замени този контакт, обобщи Кутин.



/ММ/

Варна , култура , позиция