Варна

Дигитален Каталог на Фестивалите

28.01.2025

ФЕСТИВАЛНА ВАРНА 2024: Музикалното „Варненско лято“ и някои други фестивални посоки

Й.С. Бах – Меса h moll. Фестивален бароков оркестър. Камерен хор “Preludiu – Voicu Enăchescu”, Румъния. Снимка Росен Донев

 

Лили Големинова

Две години преди да бъде отбелязана 100- годишнината от първите концерти, които маркират фестивалното начало във Варна,

Международният музикален фестивал „Варненско лято“,

 

разположен спокойно между 22 юни и 5 октомври, демонстрира своята класа и щедро предостави на жителите на Варна (но и на гостите и туристите) богата и многообразна програма. Концертите покриха широк диапазон във всеки аспект – като репертоар, като стилово богатство, като съотношение между утвърдени музиканти и млади таланти, със стремеж да бъдат обхванати всички очаквани (и от публиката) музикални територии, с интригуваща нова или рядко изпълнявана музика, но и с концерти с доказани шедьоври от всички музикални епохи.

Богатата история на фестивала дава естествена основа за неговото развитие.

Европейската му принадлежност е ключова за космополитен град като Варна. Това е другото предизвикателство в програмирането – защото това хем си е голям градски фестивал, хем е по време на летния сезон, когато Варна е не просто град, а и курорт (за разлика от другия голям и с традиции фестивал, какъвто е „Мартенски музикални дни“ в Русе, който обаче се провежда извън туристическия сезон). На този фон достъпните цени на билетите, дори за най-звездните гости в програмата, продължава да е отличителна черта на „Варненско лято“.

„Не е трудно да обединиш личности от цял свят около „Варненско лято“ – думи на цигуларя Марио Хосен, който е артистичен директор на фестивала. Фактът, че той от години дели живота си между австрийската столица и България, безспорно оформя силна виенска линия в програмата на фестивала и особено сред инструменталистите в концертите с камерна музика и съпътстващите прояви на международния научен симпозиум. И тъй като Виена продължава да е един от водещите музикални центрове в света, там са концентрирани музиканти от най-висока класа от целия свят и „коридорът“ между Виена и Варна може да се каже, че е застлан с червен килим. От друга страна, Марио Хосен като цигулар и като част от „Паганини ансамбъл“, неотдавна стана посланик на Генуа (родния град на Паганини) в Европа, което спомага за добрите връзки и възможностите за гостуване на италиански ансамбли във Варна – както беше с Modo Antiquo през 2024, един от водещите барокови ансамбли в света, воден от Федерико Сардели, безспорен авторитет и уважаван изследовател на творчеството на Антонио Вивалди. На „Варненско лято“ те представиха рядко изпълнявани произведения на прочутия венецианец.

Гостуващите оркестри

по принцип са важен елемент от всеки уважаващ себе си голям фестивал. През 2024 във Варна пристигна Австро - унгарската филхармония „Йозеф Хайдн“, емблематичен оркестър, който демонстрира как две държави могат да си подадат ръка в името на изкуството. Оркестърът беше дирижиран от флейтиста Филип Бернолд, победител от конкурса Жан-Пиер Рампал, когото Кент Нагано окуражава да се заеме с дирижиране. Във Варна пристигна и камерният ансамбъл на един от топ симфоничните оркестри в света – този на Баварското радио под диригентството на концертмайстора на оркестъра Радослав Шулц, сам той лауреат на конкурси като Виенявски, Шпор, Сарасате и Сибелуис. Добавяме и Симфоничният оркестър на БНР, както и филхармония Пионер, но и специалния фестивал бароков оркестър.

По традиция фестивалът се открива от оркестъра на Варненската опера, този път под палката на диригента на Симфоничния оркестър на Българското национално радио Константин Илиевски, музикант с европейска естетика, който заслужено има все по-сериозно присъствие в родния музикален живот. Концертът във фа на Гершуин със солист Саркис Балтаян може да бъде окачествен като сериозно постижение. Саркис Балтаян над 30 години живее, преподава и концертира отвъд океана, а от десет не е присъствал на българската сцена. Изтънчен пианист с отлично познаване на музиката на Гершуин, отлично програмно решение.
Сред солистите се откроиха и имената на Адриан Йотикер, победител на конкурса ARD в Мюнхен; още един носител на Първа награда от престижния конкурс ARD (и на конкурса „Виторио Гуи“ във Флоренция) – цигуларят Павел Верников, музицирал със Светослав Рихтер и Джеймс Галауей.

Бароковите дни в рамките на „Варненско лято“

са вече традиционно силни се очертават като един от най-харесваните от публиката. Бароковата и ренесансова музика като цяло заемат все по-сериозно място в музикалния живот в България, макар и с известно закъснение от европейската тенденция в това отношение. Почти всеки голям фестивал има и барокова програма, но обикновено тя е една, или пък има цял отделен фестивал като „Изкуството на барока“. Във Варненско лято бароковият модул е като мини фестивал във фестивала и до този момент програмите и ансамблите са различни от всички останали. Тази година на „Варненско лято“, освен споменатият Modo Antiquo и Сонатите за цигулка и басо континуо от Хендел и Бах, като част от бароковия модул беше програмиран от най-мащабните проекти на фестивала – представянето на Месата в h moll от Бах (събитие за всеки фестивал) с именития австрийски диригент Мартин Зигхарт, специално формиран фестивален оркестър и европейски солисти на високо ниво. Изключително впечатление направи румънският хор Preludiu - Vociu Enachescu (хорът е ключов при представянето на тази епохална творба на Й.С.Бах) - вокална формация от световна класа, с много опит и професионализъм. С този концерт беше открито и 42-то издание на Международния хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ (тук друг представител на музикална Варна Ганчо Ганчев е ключова фигура), по време на който тази година се връчи и Голямата награда на Европа за хорово пеене (на ротационен принцип).

Modo Antiquo. Снимка Росев Донев

Чудесно попадение, макар и в друга част на музикалния спектър, беше парижкият ансамбъл Сирба, който обединява музиканти от водещите парижки оркестри и ги поставя в необичайната среда на свободно музициране, имровизации и преплитане на етно музика от различни краища на Европа. Истински празник за публиката!

Закриването на „Варненско лято“

беше поверено на един от доайените (най-знаещите и можещите) на диригентското изкуство у нас – Георги Димитров, който през последните години сериозно работи с Радиосимфониците и програмите, които представя с тях пред публиката са пример за „висш пилотаж“. Така бе и във Варна с програмата, увенчана с Деветата симфония на Шостакович.
Линията на камерните концерти е ключова за „Варненско лято“ – и през 2024 в нея бяха включени и италианският секстет Страдивари, който се чувства еднакво удобно в бутикова концертна зала и на стадион; и триото, събрало концертмайсторката на Виенската филхармония Албена Данаилова с още двама български музиканти с европейски измерения –Александър Сомов и Румен Цветков (който имаше и съвместна програма с Людмил Ангелов, изцяло с музиката на Бетовен).

Увертюра във форма на надежда от белгийския композитор Патрик Дюър беше творбата, композирана специално за това издание на „Варненско лято“ – и наистина, всеки голям фестивал следва да провокира създаването на нова музика. Следва и да представя творби, които са устояли на времето и носят със себе си непреходни музикални ценности - като Седмата симфония от Антонин Дворжак, Прощалната симфония от Йозеф Хайдн, Втория концерт за пиано и оркестър на Фредерик Шопен и още, и още. Или пък такива, които са отражение на времето в което живеем, като Еx Contrario за две цигулки, струнни и баскитара от Гия Канчели.

Друг характерен елемент от един фестивал са взаимовръзките, мостовете, които музиката гради – в това издание на „Варненско лято“ те свързваха Варна с Австрия (както споменах), но и с Нидерландия (проектът на великолепната перкусионистка Татяна Колева с Живко Василев, истински майстор на кавала и Рубен Кийфтенбелт с електроника в реално време), Италия, Франция (тромбонистът Георги Корназов и френския пианист Армен Дюпра с програма, изтъкана от джазови хармонии, балкански ритми и пост - романтични мелодии) и Англия.

Много важни за всеки фестивал са неговите собствени фестивални герои

– така на „Варненско лято“ 2024 видяхме и чухме варненската пианистка Мария Савова, която живее в Лондон. Тя, заедно с баритона Родни Кларк „доведе“ в родния си град една от най-консистентните и любопитни програми - трима композитори, вдъхновени от литературата и пътешествията (Ралф Вон Уилямс - от поемите на Робърт Луис Стивънсън, Джералд Финци – от Уилям Шекспир, и Аарон Копланд – от фолклора на индианското племе апалачи).

Ифра Нийман на „Варненско лято“ 1988. Държавен архив - Варна. Снимка А. Широков

Друга варненка, цигуларката Яна Бурова, заедно с Богдан Станев беше разработила концерт – памет за големият Ифра Нийман, оформил и подпомогнал кариерите на поколения български цигулари.
Варненската нишка можем да открием и при джаз певицата Даниела Белчева (джаз концертите в рамките на „Варненско лято“ са малко, но винаги добре подбрани), която се завърна във Варна (дълги години пяла в Скандинавските страни) и сега заедно с Милен Кукошаров, Димитър Семов и Михаил Иванов представи третия си албум Naïve.
В тази територия беше и отбелязването на 30-годишния сценичен юбилей на Васил Петров, един от първите концерти по този повод.

„Варненско лято“ беше и в крак с друга световна фестивална тенденция – концерти с необичайни акценти. Такъв беше шармантният проект Винофония, в който възпитаникът на Парижката консерватория и лауреат на много конкурси пианист Жюлиен Жерне измина заедно с публиката музикалния път от Хендел до Дебюси с великолепно подбрани пиеси от Шуман, Шуберт, Лист, Брамс, Форе и Албенис, всяка в компанията на точно подбраното вино. Такъв точно концерт другаде никъде нямаше на фестивалната карта у нас.

Научният симпозиум е важна отличителна черта на „Варненско лято“

- през 2024 темата беше музиката на Дунавските страни. Водещи музиколози от Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Сърбия обсъждаха влиянията на Дунава и на различните течения в музиката върху всяка една национална школа и откриваха допирни точки, както и общото в музикалната история зад желязната завеса.

Майсторските класове – неотменна част от всеки голям фестивал. Тук нека да започнем с Минчо Минчев и да продължим с Румен Цветков, Емил Иванов, Димитър Буров, Божидар Николов. Така Варна по време на фестивала се превръща в истински инкубатор за развитие на млади таланти в музиката. Младите музиканти имаха сериозно място в програмата на „Варненско лято“ - между докладите на научната конференция, изпълнявайки миниатюри от композитори от Дунавските страни; и поставяйки в светлината на прожекторите трима Големи малки, вече доказали се инструменталисти – цигуларката Богомила Кръстева, виолончелиста Дарин Ламбрев и пианиста Филип Ангелов, възпитаници на Националното музикално училище в София.
„Европейски послания и концерти, които оставят диря“ – това е мотото на Марио Хосен, артистичен директор на международния музикален фестивал „Варненско лято“ – фестивалът, без който не можем да си представим Варна.

Разбира се, морската столица си има и други важни и любими форуми

– като RADAR, който достигна своята 10-годишнина, търсейки какво се крие „отвъд музиката“ и пресечните точки между различните течения в музиката и новите тенденции. Неговите три дни бяха наситени с много и различни събития, работилници и форми на изкуството, като може би над всичко се открояваше проектът Декагон на Димитър Бодуров, който представи свои 10 композиции за 10 музиканти, които дойдоха от различни точки на Европа във Варна.

Има ги и Джаз дните (Varna Jazz Days), създадени и развивани от тромпетиста Нейко Бодуров.
Но като фестивален размах, на музикалната територия международният музикален фестивал „Варненско лято“ „тича“ в собствен коридор в морската столица (откриването по традиция е с Оркестъра на Варненската опера, но иначе Театрално-музикалният продуцентски център във Варна си има своя собствена богата програма от събития). Това е малка отлика от Софийските музикални седмици (най-старият иначе фестивал в София), които имат лукса да обединяват много от музикалните прояви, които така и така се случват в столицата през летните месеци.

И още – поглед към три фестивала, и трите международни, не за сравнение, а по-скоро като формиращи други пластове от фестивалния живот в България.

Фестивали x 3 - Пловдив, Ковачевица, Арбанаси

 

15 години от създаването си отпразнува фестивалът

Дни на музиката в Балабановата къща в Пловдив,

който и през 2024 имаше своите две издания – пролетно и есенно. „Дни на музиката в Балабановата къща“ не е фестивал, които взима вече готови програми и комбинации от музиканти. Това е фестивал, който създава програми, които после биват мултиплицирани, задава „тон“, който мнозина следват. Защото е успешен работещ модел. Е, има и случаи, в които много премислено се поставя концерт, замислен от друг – такъв беше случаят с вечерта на Зефира Вълова и нидерландския блокфлейтист Ерик Босграф. Но това е, защото Мила Павлова умее да разпознава знаещите и можещите, а бароковата музикална среда у нас от години се гради именно от Зефира Вълова (създател на фестивала „Изкуството на барока“). Така е и с концерта на Веско Панталеев – Ешкенази (през годините фестивалът има редица концерти и проекти, свързани с Кралския Концертгебау Оркестър в Амстердам) и Вероника Тодорова. Двама безспорни виртуози, той – концертмайстор на един топ оркестрите в света, тя – виртуозна акордеонистка, с кариера в Западна Европа, която се завърна в България (и основа и свой фестивал в село Дебнево, който имаше своето шесто издание през 2024). В пролетното издание на Дни на музиката в Балабановата къща имаше интригуващ откриващ концерт Solo – Светлин Русев, който избра да представи и един млад талантлив цигулар. Представянето на младостта в музиката е ключов елемент от фестивала всяка година – през 2024 имаше и концерт на пловдивски таланти, и All That Jazz for Kids с Венци Благоев и куп прекрасни джаз музиканти, сред най-добрите в България. Това беше концерт на Римския стадион тази година. Защото след чудното пространство, съдържащо се и в наименованието на фестивала, той се изнесе първо на двора пред Балабановата къща, след което започна да добавя още и още локации, които Мила Павлова умее да свързва със съдържанието на концертите. Добър пример в това отношение беше програмата на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ с диригент Теодора Павлович в Малката раннохристиянска базилика – творби от Добри Христов, през Иван Спасов, до български композитори, творящи днес, но в посоката, зададена от заглавието на концерта – Тебе поем.

Още откриването през есента загатна за търсенията (и находките) на този фестивал. Колко джаз има в барока с комбинацията от двамата солисти - от най-летящите към наистина големите сцени в момента български оперни певици, а именно Светлина Стоянова и джаз пианистът (с класическа основа в Плевенското музикално училище), живял и творил в Германия и Полша Константин Костов плюс квинтет Пилекадоне, които са неуморими в творческите си превъплъщения. А фактът, че създателката на фестивала, флейтистката Мила Павлова, е част от този квинтет, не омаловажава новаторските им търсения, а напротив – внася още повече отговорност и високи критерии в работата на тези петима музиканти. Още един джаз пианист – Антони Дончев в поредицата Легендарни български джаз музиканти (една устойчива посока на жанрово разширяване на фестивала), още една премиерна програма – Contrabando на все по-актуалния бандеононист Стоян Караиванов; знаково поставяне за първи път на една сцена на великолепната Красимира Стоянова и Светлин Русев, който продължава да добавя нови и нови пластове в своя музикален път, музикант с вътрешна потребност за развитие. Той именно оформи своеобразната концептуална рамка на фестивала, който е една от емблемите на Пловдив, много важен за аристократичната пловдивска публика, но и за почитателите на смислените концерти от цяла България. Сполучливо и навреме, Мила Павлова мултиплицира Дните на музиката в Балабановата къща, пренасяйки някои концерти в София в рамките на фестивала Музикартисимо. Така и софийската публика имаше привилегията да види и чуе впечатляващите Belgian Brass Soloists, например.

Фестивалът с център Ковачевица, Неотъпкана пътека

– неочаквано заглавие, с нелесен превод на английски език, но пък много смислено в контекста на неговата същност) е още един проект на музиканти, родени в средата на 70-те години и имали щастието да бъдат обучавани по най-високите стандарти на тогавашното истински специализирано музикално образование у нас. Пианистката Лора Чекоратова е двигателят на фестивала, тя надгражда наученото в България с Julliard School в Ню Йорк и постепенно се превръща в ключова фигура за общността ни там, и като пианистка, и като организатор (с неоценимата помощ на Павлина Доковска, която осигури тази приемственост). Лора Чекоратова създава фестивала в Ковачевица по примера на други престижни фестивали в Европа и САЩ, които се приютяват в малки селца. Изключително добре организиран от първото издание, той добавя всяка година по нещо ново към концертната програма (в която царува камерната музика, високи образци, съвременна музика, трудна и безкомпромисна) – музикални лагери за деца, най-вече от региона, където ги въвеждат (и по-конкретно Мариана Карпатова го прави, много сърцато при това) в света на музиката, но ги учат и на добротворчество; екологични каузи, включване на местните кулинарни традиции дори, както и изложби. Фестивалът се старае и да трансформира мястото, събирайки средства за ремонта на читалището, носещо чудното име „Светлина“ в Ковачевица, където започва всичко и където и днес са повечето концерти. От първата година има задължително концерт в Гоце Делчев, после Неотъпкана пътека стигна до Пловдив (когато в програмата беше специално композирания за фестивала клавирен квинтет Каменна пътека на Добринка Табакова), следват Добринище, а през 2025 ще се добавят Гърмен и Кърпачево (където вече има фестивална традиция, макар и в посоката на джаза).

Детски музикален лагер с Мариана Карпатова. Източник: https://www.facebook.com/neopathbg

Сред създателите на фестивала са и цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков, които се занимават с музикалното програмиране, както и певицата Мариана Карпатова. Всички те, освен Никола Таков, също живеят и творят отвъд океана. Това води до формирането на една много интересна космополитна публика на фестивала, с доста „американски българи“, които дори организират лятното си връщане в България, съобразявайки се с фестивала. В района на Гоце Делчев често може да бъде видяна прочутата пианистка Оксана Яблонская и от време на време името й се появява на афиши из града, което е впечатляващо, имайки предвид факта, че дълги години тя e изтъкнат преподавател в Julliard School. Ако се върнем на ядрото на фестивала, към него се присъединява и Добринка Табакова, чиято кариера като композитор във Великобритания е с все по-сериозни измерения, добавяйки лондонската нишка в тази пътека, която по дефиницията на фестивала, води до нови и недостигани музикални пространства.

Резиденция за млади композитори в рамките на проекта Пътеката е ваша, финансиран и представен подобаващо и в Брюксел в рамките на MusicAire в края на 2023, през 2024 доведе до написването на три нови камерни творби, които бяха и включени и премиерно изпълнени в програмата на фестивала.

По отношение на програмирането, беше формирано ядро от споменатите създатели на фестивала, самите те музиканти на най-високо ниво, като всяка година към тях се добавяха други интересни инструменталисти и певци- и гостуващи, и български. Тази година това бяха кларинетистът Александър Фитърстийн (носител на първа награда от международния конкурс „Карл Нилсен“ и на престижната стипендия Avery Fisher) и цигуларят Йосуке Кауазке, възпитаник на Дороти Дилей и Джоуeл Смирнов в Julliard School, а от българска страна – виолончелистите Александър Сомов (при него музикалната ос е Лондон – Страсбург – София) и Теодора Атанасова, единствената от музикантите на фестивала, която е изцяло базирана в България. Представител на пловдивската школа, макар и само на 31, тя е сред най-търсените за участия в различни проекти виолончелисти у нас.

Може би най-запомнящият се концерт на това издание на Неотъпкана пътека беше този с участието пианистката Анна Петрова, която също живее в САЩ, макар и не в Ню Йорк, а в Луизвил и за първи път е част от Неотъпкана пътека (поредно отлично попадение на артистичния екип). Ярка, приковаваща вниманието на публиката, безкрайни прецизна в техническо отношение, но ключовото беше притегателната сила на музиката, която тя интерпретира. Наистина „артистична, ясна и просветлена“ е Анна Петрова, както пишат за нея музикалните журналисти от BBC.

Добринка Табакова, за радост, отново беше част от програмата на фестивала, в откриващия концерт прозвучаха нейните творби „На пейка под сянка“ и „Морени“.
Вече са ясни композиторите и музикантите, които ще гостуват на Неотъпкана пътека 2025, което е добър пример в организационно отношение.

Могат да се намерят немалко паралели между него и друг бутиков фестивал, който поставя камерната музика в основата на своето съществуване и се провежда в малко, но красиво място – Arbanassi Summer Music. Той има седем години преднина, създаден е през 2010 от контрабасистката Юлита Фъсева, която вече 25 години е част от Кралския симфоничен оркестър на Антверпен, може би най-добрият оркестър в Белгия. Тя е от семейство, в което има много музиканти, едва 9-годишна заминава за Германия, където майка й свири в оркестър. Юлита е завършила във Франкфурт, живее в Антверпен, но фестивалът, който прави (заедно със съпруга си Димитри Местдаг, обоист – още една прилика с Неотъпкана пътека, където музикално семейство Лора Чекоратова – Георги Вълчев е в основата на фестивала). От самото начало на фестивала подава ръка директорът на музеите в Арбанаси, защото много от концертите са в пространства на музеи и църкви, където до този момент никога не е изпълнявана музика наживо.

Благодарение на

Arbanassi Summer Music

през годините много водещи белгийски музиканти идват в България – и за да свирят, и за да се влюбят в красотата на Арбанаси и околностите и да се върнат отново, вече като туристи. Фестивалът определено има роля за привличането на по-висок клас туристи в региона. Неслучайно през 2022 Юлита Фъсева и Димитър Местдаг получиха наградата „Култура“ на община Велико Търново именно заради ролята на създадения от тях фестивал.

Освен отлични музиканти от Белгия, Юлита Фъсева открива и привлича българи, които свирят в оркестри и/или градят кариера като камерни музиканти в Западна Европа. И, разбира се, български инструменталисти – и тук виждаме младата, талантлива и постоянна Теодора Атанасова, както и друг много можещ и смел (репертоарно) виолончелист като Виктор Трайков, виолистката Стефани Янкова (което бе част от фестивалния оркестър, който събраха на Аполония за да отбележат своя юбилей това лято – но за Созопол, Варна, Пловдив и София тепърва ще пиша). Сред гостуващите музиканти тази година бяха Лизан Сотербрук, примариус на струнния квартет Vespucci и концертмайстор на Филхармонията в Антверпен.

Три бяха фестивалните вечер през 2024 на Arbanassi Summer Music. Прецизно програмиране, което комбинираше трима познати композитори или творби с една по-необичайна, рядко изпълнява или предизвикателна – като Партитата за соло цигулка от Витаутас Баркаускас, Фантазия по тема на Талис от Ралф Воън Уилямс или пък струнния квинтет "Куршумът" Джордж Онслоу (макар и съвременник на Шуберт, този френски композитор от английски произход не е така познат на публиката).

Публикацията е с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по Програма „Критика“.

Лили Големинова е родена в София. Завършила е Националното музикално училище в София и Националната музиална академия (бакалавър и магистър, пиано в класа на проф. Милена Моллова). Втора магистратура "Медии и комуникации" в Университета Конкордия, Монреал. От създаването на програмата през 2007 е отговорен музикален редактор на БНР Радио София. Има две награди Сирак Скитник - за авторското си музикално предаване "Моята друга музика" (2013) и за ярко присъствие пред микрофона (2022). Нейни рецензии и материали са публикувани във вестник "Култура", ЛИК, в рубриката "Виж Музиката" на БМА. Музикален консултант на Енциклопедията на София на БАН. Автор на програмите за музикалните сезони на Симфоничниа оркестър на БНР.