„Катерина или Дъщерята на разбойника“. Снимка Росен Донев. Източник: https://www.facebook.com/operainsummertheatrevarna 

Розмари Стателова

През месеците юни, ноември и декември 2024-а  и през януари 2025-а  години гледах и слушах няколко предавания за музика, произведена във Варна, по Българската национална телевизия. През юни`24-а това бе в един брой на предаването “Култура.БГ”, както и чрез един симфоничен концерт, предаван на живо. При останалите става дума за няколко броя на предаването на БНТ-Варна  „Опера на открито”. Като цяло, оценявам високо такива предавания, защото Варна има какво да покаже. Морската ни столица от край време - почти от началото на ХХ век -  е един от музикалните центрове на България, която слава Богу успява да развие своята професионална музикална дейност както централно, тоест в София, така и децентрализирано в градове като Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Стара Загора. 

В предаването „Култура.БГ” /14. 06.2024/ артистичният директор на ММФ „Варненско лято” проф. Марио Хосен изложи пред водещия Димитър Стоянович програмата на предстоящия фестивал, като изтъкна редица моменти от нея /премиерни за България програми и гостувания на изтъкнати състави от чужбина, както и богатото българско изпълнителско участие/. Стоянович, меломан от класа, попита специално за обратната връзка на публиката, която – изтъкна от своя страна Хосен – идва от цял свят и е „изключително мотивирана”. Между впрочем, това е и моето очакване като автор на монография за ММФ „Варненско лято” – управата на фестивала да започне да събира и документира редовно мнения на представители на аудиторията. 

И тук идва една моя реплика към многото казано за фестивала, която идва като дисонанс спрямо приповдигнатата хвалебственост, с която се представя обикновено музикално събитие от ранга на „Варненско лято”  с неговата огромна история и огромни постижения през годините. Стана така, че успях да чуя в предаване на БНТ-1 /22.06.2024/ директното излъчване на симфоничния концерт, откриващ въпросното „Варненско лято”. Свирещият състав бе по традиция симфоничният оркестър на Държавна опера-Варна. Дирижираше Константин Илиевски, главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Става дума за премиерното за света изпълнение на симфоничната пиеса „Увертюра във форма на надежда”, написана от белгийския композитор Патрик Дюър специално за това събитие. /Концертът се провеждаше с любезното съдействие на Посолството на Белгия в България./ Е, добре, колеги, много се извинявам, но трябва със съжаление да кажа, че творбата бе изпълнена на равнище репетиция. Тоест – просто просвирена. Знам, че оркестърът е много натоварен с дейности, но все пак – нали сме професионалисти в изкуството?!

Първо от късноесенните предавания на ТВ-Варна „Опера на открито”, които имах възможността да видя и чуя по националния ефир, представи в рамките на половин час балетната продукция „Катарина, или дъщерята на разбойника” /12.10.2024/. Заглавието на това периодично предаване звучи добре, но то не е съвсем точно, тъй като в предаването се показват не само опери, но също и оперети, мюзикъли и – както в случая – балетни постановки. Специално това представяне намирам за особено сполучливо – в него имаше добре застъпен образователен елемент, който успя да научи и мен, твърде възрастната музиколожка, на някои непознати неща. Например – какъв е този балет с автор-хореограф Жул Перо, какво е мястото му в световната балетна продукция на ХIХ век, какви са предпочитаните за това време основни балетни форми и каква е разликата им с тези от следващите две столетия. Източник на всички тези сведения идваха от главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров, който заяви: „Реших да върна на сцената този масово поставян балет на ХIХ век.” За целта Бобров, както каза самият той,  се е ровил дълго в изследвания из разни архиви. Лично на мен като зрител спектакълът по начина на показването му в предаването ми се понрави повече от добре. Считам, че варненската реализация на „Катарина...” може да се причисли към празниците на балетното изкуство у нас.

Далеч по-слабо ме впечатли предаването „Опера на открито” от 14.12.2024 г., което представи варненската постановка „Триптих” с три едноактни опери на Джакомо Пучини, представени по случай 100-е години от смъртта на великия – „велик” в случая специално и за мен – италиански оперен композитор. Тази постановка всъщност до голяма степен е гостуваща, тя е дело, доколкото разбрах,  на италианския фестивал „Торе дел Лаго” със съучастието на Националната опера и балет на Тирана, Албания. Диригент-постановчик е Якопо Сипари ди Пескасироли. Изпълнителският състав е международен. Трите едноактни опери са  „Мантията”, „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”. Бяха показани отделни картини и моменти от трите постановки. Според сценарния план на предаването, в хода му се включват и изказвания на създателите на постановките. И тук дойде главната издънка на предаването – някои от тези изказвания не бяха достатъчно компетентни. Баритонът Иво Йорданов например, който инак гласово добре се е развил, изказа нелепата мисъл, че „музиката на Пучини е илюстративна”. Искаше вероятно да каже, че музика и драма в Пучиниевите оперни произведения са неделими, сплетени едно в друго. Сходно се изказа и една от жените-изпълнителки. Мисля, че сценаристът на предаването би трябвало да представи изказванията на участниците на специалист, за да не се допускат подобни словесни непрофесионализми.

Приятна изненада ми донесе  предаването „Опера на открито” от 09.11.2024 г., в което бе представен мюзикълът „Дух” по музика на Дейв Стюарт и Глен Баларад. Художественото и образователното начала тук бяха застъпени по равно. Бяхме въвеждани в отделни моменти от действието и музиката, при което най-добро впечатление със способността си да „пеят мюзикълно”  ми направиха  изявата на Калоян Николов в ролята на Сам Уит и участието на Милица Гладнишка в ролята на Ода Мей Браун.  Другите участници също бяха на ниво. Както актьорите-певци /участваха още Лилия Илиева-Михайлова, Велин Михайлов и др./, така и постановчиците /Страцимир Павлов-диригент, Сребрина Соколова-режисьор, Надя Димокова-хореограф и Петко Танчев-сценограф/ имаха възможност да се изкажат за своите решения на творческите си задачи достатъчно обстоятелствено. И с това предаване Варненската опера успя да затвърди своята опитност в мюзикълното продуциране.

Последно засега бе предаването „Опера на открито” от 12.01.2025 г., в което бе представена варненската оперетна продукция на „Българи от старо време” от Асен Карастоянов /композитор/ и Коста Райнов /сценарий  по текста на Л. Каравелов/. Многократно поставяна на редица места в България от 1959 г. насам, тази творба винаги се радва на много добър прием от страна на публиката. Успешна е и тази реализация на Варненската опера. В ТВ-предаването водещо бе участието на режисьора Николай Априлов /между другото поставящ за четвърти път това произведение/, който чрез няколкократните си изказвания доста подробно представи реализацията на идеята си да подсили театралната част в творбата. За целта той бе поканил за изпълнители на главните две роли – тази на Хаджи Генчо  и на дядо Либен – актьорите Владислав Карамфилов /известен като Влади Въргала/ и Иво Танев. Двамата също подкрепиха телевизионния показ на участието си с достатъчно ясни словесни обяснения. Трябва да се каже още, че ефектът на постановката като „показ на българщината през епохата на Възраждането” бе подсилен с участието на Танцовия ансамбъл „Одесос” при МВР-Варна. В главните роли участваха още Борис Луков, Жана Костова и Янка и Иван Михайлови, пресъздаващи образите на младите герои в действието.

Публикацията е с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по Програма „Критика“.

Розмари Стателова (1941) завършва Средното музикално училище във Варна (1958) и Теоретичен отдел на Държавната музикална академия – София (1962). Работи в Института за детски учители във Враца (1962 – 1965) и след това като музикален оформител в БНТ. От 1973 постъпва на работа в Научноизследователския институт по култура при Комитета за култура и БАН, а от 1983 работи в Института за музикознание (от 1988 – за изкуствознание) при Българската академия на науките. Като професор и доктор на изкуствознанието от 1996 е ръководител на секция „Етномузикология“ на Института за изкуствознание – БАН. Като изследовател, проф. Розмари Стателова работи в областта на на музикалното изпълнителство и на популярната музика, а от 2000 – в сферата на малцинствената музика.