Театър на огъня и сенките „Файъртер“ ОХЛЮМОТИВ уличен парад и огнено шоу Източник: https://viafest.org/ 

Фестивална академия - Варна е създадена през 2022 г. от платформата https://varnafestivals.eu/ с участието на Регионален исторически музей - Варна, Регионална библиотека „Пенчо Славейков", Държавен архив - Варна, БТА, БНТ - Варна, Радио Варна, Икономически университет - Варна, автори и сътрудници с публикации за фестивали във Варна.

През тази година дейността на Академията е подкрепена от Програма „Критика“ на Национален фонд Култура. Публикуваният доклад за фестивалите във Варна през изтеклата година съдържа анализи и препоръки за подобряване на тяхната регулация и организация. 

В памет на доц. д-р Биляна Томова

Представянето на доклада, на 13 февруари, 2025 г. в Арт салона на Радио Варна, е в памет на доц. д-р Биляна Томова /1965-2024/. Като магистър по макроикономика Биляна Томова специализира „Икономическа социология”, доктор е по икономика на културата, доцент по икономика на медиите и културните и творческите индустрии. Преподава в катедра „Медии и обществени комуникации“ (УНСС). Води курсове по Икономика на медиите и културните индустрии, Финансиране на медиите и културните индустрии, Продуцентство. Биляна Томова е директор на Центъра за аудиовизуална политика (УНСС) и ръководи магистърската програма „Бизнес журналистика и продуцентство“ (УНСС). Също така е сред основателите е на магистърската програма по “Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“. Книгите й “Изкуство и пазар“ и „Алтернативни механизми за финансиране на културните дейности“ са сред основните източници за знания и компетентности сред специалистите, които работят в сферата на културния публичен и частен сектор и корпоративното управление. Биляна Томова е съосновател на Обсерватория по икономика на културата в България. Също така участва в консултативни и експертни работни групи в областта на медиите, филмовата индустрия, сценичните  изкуства, статистика на културата. Част е от екипа на стратегиите „София-творчески град на киното“ и „София град на творческата икономика“. Съавтор е на профила на България за културна политика към Компендиума за културни политики и тенденции в Европа. 

През 2020-2023 г. Биляна Томова, заедно с Диана Андреева - Попйорданова и Любомир Кутин, са част от международен екип в изследването „Производствени мрежи в културния и творческия сектор: казуси от сектора на фестивалите и сценичните изкуства“. Във фокуса на тяхното внимание е Международният театрален фестивал „Варненско лято“, като един от най-успешните примери за авторитетно фестивално събитие, плод на гражданска инициатива на театралната гилдия. Изследователските усилия на авторите са насочени към създаването подходящи инструменти, с които да бъде измерван и оценяван културния, социалния и икономически принос на целия спектър от дейности в сферата на изкуствата и културните и творческите индустрии. Създаването на Фестивална академия - Варна и платформата https://varnafestivals.eu/ до голяма степен е вдъхновено и се основава на приноса на доц.д-р  Биляна Томова.

Фестивалите във Варна като статут, собственост и система на подпомагане

Тазгодишното наблюдението включва 74 фестивала, от които 60 са проведени през 2024 г. с финансовото участие на Община Варна, Министерството на културата и Национален фонд Култура. Близо две трети от общия им брой се организира от фондации, сдружения и търговски дружества. По този показател градът се доближава до обичайните практики в развитите страни. Ролята на читалищата, представени от 12 фестивала, отразява местната специфика. Прякото участие на публичните институции в организацията на фестивали кореспондира по-скоро с близкото минало. 

В тази връзка възниква противоречие. Законът за закрила и развитието на културата ситуира общините като субекти на културни политики за подпомагане на изкуствата и културните дейности. В действителност Община Варна, в качеството си на организатор на Международен музикален фестивал „Варненско лято“, Международен хоров конкурс „Проф. Г. Димитров“ и Международния фолклорен фестивал, се явява и продуцент на културно съдържание. Така институцията обективно изпада в конфликт на интереси, защото едновременно организира собствени фестивали и финансира на конкурсен принцип фестивални проекти на други организации. В подобна ситуация изпада и Министерството на културата. Неговото поделение Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ също се явява едновременно подпомагаща фестивалите институция и организатор на филмови фестивали „Златна роза“, „Златен ритон“ и „Киноваканция“. Решението е в обособяването на фестивалите като самостоятелни юридически лица, за да носят конкретни отговорности.

Организаторите на 14 от фестивалите във Варна са базирани в столицата. По този повод често във Варна припламва недоволство, че средствата на варненските данъкоплатци се изпаряват без следа, в полза на лица, които често нямат нищо общо с града. За разлика от Варна, в столицата достъп до финансиране имат само местни организации. В действителност, сама по себе си, регистрацията на фестивални организатори извън Варна не би трябвало да се драматизира. Проблемът е как покрай фестивалите да им се вменят по-дългосрочни дейности тук, на място: взаимодействие с местни творци, културни и образователни институции, с ангажирането на местни подизпълнители в сферата на културните и творчески индустрии, участие в подобряването на градската културна инфраструктура, експонирането и витализирането на културното наследство, целогодишни информационни дейности сред различни целеви групи, анализ на нуждите, създаване и представяне на културно съдържание, свързано с местния контекст, съдействие за местни инвестиции и т.н.

През 2024 г. във Варна продължават да доминират като брой музикалните фестивали. Увеличените събития в сферата на наследството и с мултидисциплинарен характер в преобладаващата си част са твърде компромисни като качество на съдържание и организация.

Намерения и резултати

Най-непосредственото свидетелство за организационния капацитет на фестивалните организатори са регламентите, по които работят. Прегледът на устройствените правилници показа, че малко над половината /38/ фестивала са обявили своите организатори. Липсата на подобна информация е съпроводена с рискове, свързани с международната разпознаваемост на събитията, контакти с потенциални партньори, управление на авторски, патентни права и др. В тази връзка, в интерес на Община Варна е да проявява по-голяма настойчивост в изискването на документи, регулиращи организацията на фестивалите.

Конкретен пример за възникването на възможни недоразумения са фестивалите за балет. След преустановяването на Международния балетен конкурс - Варна през 2020 г., в града се провеждат две събития, чиито наименования твърде много наподобяват престижния международен артистичен форум - Международен балетен фестивал - Варна с организатор читалище „Христо Ботев - 1928“ и Международен балетен форум с организатор Академия за образование, развитие и култура ЕООД. Ситуацията с последното събитие допълнително се усложнява от обстоятелството, че Академия за образование, развитие и култура ЕООД е със запор поради неизплатени задължения. Следователно, финансирането на тази организация от Фонд Култура на Община Варна е в противоречие с чл. 17 от действащия Правилник. Пасивността на местната власт по подобен казус предполага рискове от репутационни щети, не само в местен, а в национален и международен мащаб.

Целите отразяват способността на фестивалните организатори да осмислят актуалните и дългосрочни процеси в културата и обществените отношения. Те са се срещат при по-малко от половината от приложените регламенти на фестивали във Варна. Но дори и сред тях, не са редки случаите, които будят съмнения за способността на техните организатори да ги дефинират и следват по подходящ начин.

Информацията за участниците, с техния възрастов, професионален и социален състав, може да се намери само при една трета или 26 фестивала. Още по-малко организатори са дефинирали ясно културното и художественото съдържание на фестивалните събития. 

Хронична слабост в планирането на местните фестивали е системата за селекция. А престижните конкурси в различните изкуства поставят оригинални и професионално подплатени художествени задачи към участниците. Критериите за оценка са обективни и проверими. Журито е компетентно и безпристрастно. Престижните фестивали с представителен характер също следват в селекцията си ясно заявени и публично споделени принципи и политики. Във Варна подобни примери са по-скоро изключение. Могат да се намерят, макар и с уговорки, само в Международния театрален фестивал „Варненско лято”, RADAR и Международния фестивал на портретния филм.  

Обявяването на източниците на финансиране е първата стъпка към прозрачност. Тази информация се среща при половината от изследваните фестивали. Възможно решение за превъзмогването на порочната практика е условието бъдещите кандидати за финансиране пред Фонд Култура - Варна да публикуват отчети за организираните от тях фестивали. Добре е и Община Варна да даде пример - като публикува подробни отчети на приходите и разходите за организираните от местната администрация фестивали.   

Най-рядко фестивалните организатори във Варна се замислят за вътрешният мониторинг и оценка. Едва 12 от наблюдаваните 74 фестивала са предвидили, поне като добри намерения, действия за осмисляне на резултатите от своята дейност.

Фестивалният календар във Варна 

Календарът на фестивалните събития във Варна показва отсъствие на планиране и координация, както от страна на общинската администрация, така и между самите организатори. Често датите на фестивали с едно и също съдържание се припокриват. Особено фрапиращ е случаят с „Опера в летния театър“ и Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Съвпадението на Международен музикален конкурс "Art Stars-Звезди на изкуството" през юли също не е уместно, доколкото съвпада и с Международната лятна академия в рамките на ММФ Варненско лято. Подобна е и ситуацията с  „Движещо се тяло“, „Танцови маршрути“, Фестивалът на свободния театър, както и Фестивалът на портретния филм. И четирите събития имат едни и същи целеви групи.

Фестивалните прояви са крайно неравномерно разпределен по месеци и по видове. Липсата на фестивали през зимните месеци отразява и деформациите на проектното финансиране и тромавите административни процедури, предвидени в едйността на местния Фонд Култура. 

В този си вид културният календар на Варна трудно може да изпълни и мисията в подкрепа на туризма, като „град на четири сезона“ или да бъде в помощ на културната дипломация.

Икономиката на фестивалите във Варна - въпроси с много неизвестни

В развитите обществени системи добре организираните фестивали черпят за осъществяването си големи човешки, финансови и материални ресурси, като същевременно допринасят във всички сфери на живот. Във Варна, за съжаление, не е така. Свидетели сме на изобилие от инициативи, зле планирани, зле финансирани и още по-зле изпълнени. 

През 2024 г. Община Варна е финансирала директно и с Фонд Култура общо 58 фестивала на обща стойност 1 734 900 лв. Министерството на културата е подкрепило 14 фестивала на обща стойност 685 330 лв. по Бюджетна програма „Фестивали, конкурси и чествания“, конкурсни сесии за фестивали и с Изпълнителна агенция „Национален филмов център“. Национален фонд Култура е подпомогнал 8 фестивала в сесиите си през 2023-2024 г. на обща стойност 164 344 лв. Така, общата сума възлиза на 2 584 574 лв. 

Едва една четвърт от фестивалите разчитат на повече от един източник, като преобладаващата част от тях са организации, регистрирани в столицата. Само четири фестивала са успели да привлекат финансиране и от трите възможни публични източници - Община Варна, Министерството на културата и Национален фонд Култура: Международния театрален фестивал „Варненско лято“, Световен фестивал на анимационния филм, Фестивал за съвременен танц и пърформанс "Движещо се тяло", Международен конкурс за флейта. 

В данните, събрани от анализа през 2024 г., фигурират 66 организатори на фестивали във Варна, разпределени по 35 юридически лица с нестопанска цел, 18 търговски дружества и 10 читалища и 3 публични институти. Средната годишна заетост е общо 132,3 човека.

Съществен организационен дефицит е липсата на постоянна заетост в организаторите на културни събития, финансирани от Община Варна. Повече от половината сдружения и фондации /18 организации/ нямат нито един осигурен служител. Една трета /6/ от търговските дружества също нямат назначен персонал. Това ги прави по-скоро “параванни” организации за реализиране на даден проект (понякога и с подставени лица в управлението им). 

Представените данни отразяват кампанийния характер по организацията на фестивали във Варна. Подобна е ситуацията и в общинската администрация, където служителите изпълняват най-различни допълнителни текущи задачи. Без инвестиции в човешките ресурси, видими през индикатора брой наети, с възможности за професионално развитие, трудно могат да се очакват резултати. Друг е въпросът, че броят на събитията, които се самоопределят като фестивали, е твърде голям. Основната причина за създадената ситуация е в действащия Правилник на Фонд Култура, който насърчава редица организации да кандидатстват като фестивали, заради по-високите прагове на финансиране. При отсъствието на дефиниции, приоритети, индикатори и оценка на въздействието, създадената неблагоприятна ситуация има всички предпоставки да продължава да се влошава.

Публичният образ на фестивалите във Варна

Анализът на публичността обхваща дигиталните активности на фестивалните организации посредством уеб сайтовете и социалните медии. Подобни измервания се правят от 2022 г. и това помага за някои изводи, свързани не само с регистрирането, а и с проследяването на тенденции. 

Едва 34 от наблюдаваните 74 фестивала имат сайтове със собствено потребителско име. 20 фестивала ползват домейна на своите организатори или нямат обособена част за местните си издания в случаите, когато центърът на събитието е столицата. 17 фестивала са без собствени сайтове, а 7 са с изтекъл домейн или в процес на обновяване. 

Достойнствата на фестивалните сайтове във Варна се изчерпват, в преобладаващата си част, с техническите характеристики - навигацията и адаптацията за мобилни устройства. Оттам нататък, поддържането на подходящо съдържание се оказва сериозно предизвикателство - с отсъствие на актуална информация, качествени изображения и текстове за актуални новини. В повечето случаи уеб сайтовете не разполагат със систематизиран архив, както и с чуждоезикови версии. 

Изброените недостатъци възпрепятстват пълноценната комуникация на фестивалните сайтове с участниците, професионалната и широка аудитория.

Често организаторите ползват услугите на фейсбук без да са опознали в пълнота и детайли палитрата от възможности на медията. Така например, вместо да са кратки и лаконични, публикуват пространни регламенти, специализирани коментарни текстове или обширни интервюта - съдържание, което е по-подходящо за целите на един сайт. В други случаи вместо да се регистрират като страница, създават личен профил и така ограничават броя на възможните си последователи. В трети случаи, вместо страница за целия фестивал, създават отделни страници за всяко издание. Това намалява ефективността в комуникацията им. 

За разлика от фейсбук, инстаграм обхваща по-ограничен вид фестивали - най-вече в сферата на киното, музиката, танца и визуалните изкуства. Относително по-слабата популярност на инстаграм може да се обясни с обстоятелството, че изисква сравнително по-големи и специализирани ресурси в създаването на визуални изображения и клипове. Друга особеност е, че има съществено различие в аудиториите - инстаграм аудиторията е много по-млада от активните потребители на фейсбук, което и определя избора на платформа в зависимост от насочеността на съответния фестивал. 

През 2024 г. функционират 20 ютюб канала на фестивали във Варна с общо 4662 абонати. Любопитно е, че те намаляват в сравнение с 2023 г., когато са били 5664. Намаляват и броят на каналите, като два фестивала са се отказали да инвестират усилия в тяхната поддръжка /Международен фотографски салон и Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”/.

Едва 16 фестивала във Варна използват всички от анализираните дигитални канали за комуникация.

Изводи и предложения

За да се гарантира стабилност и устойчивост на значимите фестивали във Варна, е необходима промяна в действащата система, в посока към прилагане на програмното финансиране. Този подход се основава на дългосрочни стратегически цели и политики, които се изпълняват чрез програми, обхващащи множество проекти и дейности. За целта е необходимо да се изведат ясни стратегически приоритети в културните политики на Община Варна. Така цялостното планиране и финансиране ще е обвързано с дългосрочни цели и предвидими дейности за 3-5 години или повече. Тяхното изпълнение и оценка ще се извършва на база резултати и индикатори, свързани с ефективността на програмата. 

За да се реформира съществуващата система е необходим анализ, който да селектира големите фестивали, приоритетни за националната и местна културна политика, които да оформят скелета на националния и общинския културния календар. Всички значими фестивали е целесъобразно да се финансират съгласно Закона за публичните финанси, като бюджетни програми и в рамките на четири годишна бюджетна прогноза, с периодична атестация на резултатите и преглед на изпълнението на заложените цели и индикатори, включително оценка на културните, социални и икономически ползи. 

В тази връзка, след внимателен анализ, Община Варна, като най-заинтересована институция, с активното съдействие на местните народни представители, е целесъобразно да направи постъпки пред Министерството на културата за провеждане на по-целенасочени политики спрямо фестивалите, които градът в продължение на десетилетия домакинства и финансира. Като резултат от това да се откроят фестивали с безспорен принос за националната култура, международно сътрудничество и потенциал за развитие, които да са обект на специална закрила от държавата. Съгласно Закона за културното наследство, те трябва да бъдат приобщени към нематериалното културно наследство.  

С акт на Министерски съвет част от тях да се обособят като държавни културни институти. В зависимост от предмета на дейност се причисляват към съответната бюджетна програма на Министерството на културата: „Сценични изкуства“, „Опазване на недвижимото културно наследство“, „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“, „Филмово изкуство“, „Фестивали, конкурси, събития и чествания“, ,„Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор“. 

Друга част от тези фестивали, с акт на Общинския съвет, се регламентират като общински културни институти. Финансирането им се осъществява от общинския бюджет с активно използване на инструментите на средносрочната бюджетна прогноза.

Обособяването на значимите държавни и общински фестивали като самостоятелни юридически лица ще им даде възможност да кандидатстват с проекти пред национални, европейски и световни финансиращи програми.

Фестивалите, създадени от независими организации, i.eold да сключват с Община Варна или фонд Култура тригодишен договор за финансиране с междинни отчети и плащания, които да гарантират дългосрочно планиране и безпрепятствено изпълнение на заложените дейности. 

След качествен анализ, съгласно предварително възприета методика и стандарти, фестивалите за любителски изкуства и наследство, се финансират с решение на Общински съвет с директни субсидии към читалищата или районните кметства.

Проектното финансиране на Фонд „Култура“ следва да се фокусира основно върху еднократни творчески дейности. В тази връзка е целесъобразно Фонд Култура да се регистрира, съгласно Закона за закрила и развитие на културата и Закона за юридическите лица с нестопанска дейност, като общинска фондация и да трупа капацитет като основен организатор на дейности, включително и свързани с кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2032 г. Така Фондът ще има по-голяма независимост и свобода, стоейки „на една ръка разстояние“ от непрозрачна политическа и икономическа намеса. Като самостоятелно юридическо лице Фондът ще има възможности да кандидатства с проектни предложения пред различни национални, европейски и световни финансиращи програми. 

Особено наложително е да се създаде Правилник за действието на Общинския културен календар, като детайлно се описват процедурите и сроковете за неговото съставяне и реализация, както и мониторинг на извършените дейности. В тази връзка, съвместно с местните народни представители и Министерството на културата да се предприемат действия за промяна на действащата нормативна уредба, съгласно чл. 17 от Закона за закрила и развитие на културата, свързана с изготвянето и изпълнението на Национален културен календар. Календарът следва да бъде обвързан с дългосрочно, средносрочно и краткосрочно планиране на включените събития в съдържанието му, включително и в тясно сътрудничество с Министерството на туризма, подпомагайки националната реклама и с Министерството на външните работи за целите на културната дипломация. 

Като една реалистична и необходима цел е създаването на Система за наблюдение и оценка на въздействието не само на фестивалите, а на културата във Варна като цяло. Събирането на надеждни данни, в допълнение с действащите европейски и национални статистически стандарти, ще осигури така необходимата видимост и прозрачност в културата и изкуствата във Варна и ще помогне да се ситуират стратегически цели в изпълнението на дългосрочни планове за развитие. С помощта на уеб базирано приложение, детайлно описани дефиниции, процедури и индикатори е уместно да се структурира по определен начин, предложен в пълния текст на Доклада.

Документът също представя някои идеи за бъдещето на значимите фестивални събития във Варна, включително и във връзка с очакваната кандидатура на града за Европейска столица на културата през 2032 г. 

Докладът е подготвен от екип в състав: Любомир Кутин, инициатор и автор на https://varnafestivals.eu/, магистър по философия и доктор по социология; Тодор Ялъмов, магистър по математика, икономика и управление и философия, е доцент по е-управление, зам. декан на Стопанския факултет в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – София; Мария-Магдалена Арнаудова, завършила специалност "Драма" в Университета на кралица Маргарет, Единбург, артист на свободна практика и сътрудник на https://varnafestivals.eu/. Същият екип през 2023 г. осъществи Наблюдение на сценичните изкуства в България.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

ЦЕЛИЯТ ДОКЛАД

Проектът се финансира със съдействието на Национален фонд КУЛТУРА.