Фейсбук напомни за една анкета преди осем години сред творци и експерти във Варна от следните групи:

артистични дейности - 33;

изследване на културата и изкуствата - 13;

публичната администрация и политика - 9;

туризъм - 6;

образование, реклама, медии, мениджъри в културата, технологии, ПР експерти - 13. 

 

Първата графика отразява отговорите на три въпроса:

Кой фестивал във Варна е най-успешен?

Кой фестивал във Варна е най-предпочитан?

Кой фестивал във Варна е най-необходим?

Анкетираните трябваше да подберат по пет от приложен списък с 26 фестивала.

 

 

 

 

Втората графика отразява интегрирана оценка за значимостта на фестивалните събития във Варна.

 

 

Това е и своеобразен първообраз на бъдещ рейтинг на фестивалите във Варна, а пък защо не и за страната. В случая са регистрирани единствено колективни нагласи - до голяма степен стихийно оформени и изразени, но при всички случаи - показателни. Разбира се, основанията трябва да са много по-комплексни и да интегрират различни художествени, социални и икономически индикатори.

 

В челото ясно се открояват три фестивала, които трайно и многопосочно се свързват с живота на града. Те от своя страна са разделени на две подгрупи. Първата от тях включва:
- Международен музикален фестивал „Варненско лято”
- Международен балетен конкурс – Варна
- Международен театрален фестивал „Варненско лято”
Ако за първите два подобна оценка не е изненада, то третият, театралното „Варненско лято“, показва, че за сравнително краткото си съществуване той отразява един успешен модел, който заслужава специално да бъде изследван.

 

Втората група се заема преобладаващо от събития, които трайно са заели място в културния календар на Варна:
- Международен куклен фестивал „Златният делфин”;
- Международен филмов фестивал „Любовта е лудост”;
- Фестивал на българския филм „Златна роза”.
„Златният делфин“ кореспондира с грижата за подрастващите. Двата филмови фестивала, макар и създадени по различно време и в различни обществено-икономичеески условия, затвърждават представата за Варна като столица на националния и световен кинопоказ.

 

Третата група в скалата на предпочитанията включва седем разнообразни по форма и традиции събития:
- Международен джаз фестивал „Варненско лято”;
- Биенале на визуалните изкуства “Август в изкуството”;
- Световен фестивал на анимационния филм;
- Международно биенале на графиката;
- Международен майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“
- Международен фолклорен фестивал – Варна
- Международен панаир на занаятите и изкуствата.
Първите две са създадени през последните две десетилетия и представят съвременния джаз и визуални изкуства. Анимационният фестивал, до прекъсването си през 1989 г., се ползва с безспорен авторитет в света, но след възобновяването си през 2011 г. все още търси своята аудитория. Биеналето на графиката, от създаването си през 1981 г., е предназначено за по-специализирана аудитория и до известна степен очаквано е по-назад в предпочитанията. Майският хоров конкурс, независимо от своята петдесет годишна история, е съпроводен с оредяващо участие на български хорове и закономерно намаляваща популярност. Фолклорният фестивал, чието начало е от 1992 г., завършва третата група на събития. За Панаира на занаятите и изкуствата предстои да убеди многобройната си гарантирана аудитория, че неговото протичане предлага събития, които се случват по специален начин за града и региона. Традиционните занаяти, културните и творчески индустрии, разположени в пиковия туристически сезон през август, имат потенциал за развитие. 

 

Четвъртата група фестивали се оформя от:
- Европейски музикален фестивал
- Международен музикален фестивал „Откритие”
Европейският музикален фестивал уплътнява културния календар във Варна в периода март -май. Сравнително скромното му представяне в анкетата се дължи на начина му на протичане. Разстлан в рамките на два месеца с около 7-8 събития, част от които разчитат на звезди със световна популярност, Европейският музикален фестивал прилича по-скоро на тематичен музикален сезон, отколкото на събитие, което в обозрим период концентрира определена артистична енергия. Фестивалът „Откритие“, ангажиран с каузата да поощрява млади поп изпълнители и да представя утвърдени представители на жанра, очевидно се нуждае от по-активен диалог с местната общност за да припознае тя в него важни за града послания.

 

Останалите фестивали, включени в отговорите на анкетираните участници, имат твърде малка тежест, за да бъдат достоверно анализирани.